— Май че не — отвърна. — Но Басиа може да ме премести, за да имам прикритие. Може би до външния шлюзов люк. Ще остана там и ще стрелям.
— Побързайте, тогава — нареди Наоми. — Все още се приближават и скоро ще стигнат на дистанция, откъдето ще могат да ви уцелват.
Хейвлок изключи магнитните си подметки и се обърна към поясния.
— Хайде. Време е да го направим.
Басиа го улови за ръката и започна да го тегли през ударената страна на кораба. Неравностите и разкъсаната обшивка по местата, където бяха попаднали осколките от совалката, бяха навсякъде, а сега към тях се бе присъединил и белегът от импровизираната ракета. Тънък бял облак се издигаше на мястото, където бликаше газ. Времето сякаш прескочи напред и изведнъж той се озова до люка. Беше отворен, очакваше го. Червените точки показваха, че доброволците са на десетина минути от тук. „Барб“ бе над него в този момент, а още по-нататък — планетата. Сега вече не беше надигащо се чудовище, готово да го погълне, а огромно, скрито от облаци небе, заплашващо да се стовари и да го смаже.
— Как се справяш? — попита Басиа. — Ще можеш ли да го направиш?
— Жив съм — отвърна Хейвлок и изведнъж осъзна колко мимолетно е това понятие. — Ще се справя. Малко ми се вие свят, но кръвното ми е стабилно.
— Добре тогава. Скоро се връщам. Не позволявай на тия кучи синове да объркат още нещата.
— Ще се постарая — обеща Хейвлок, но Басиа вече се бе изстрелял покрай въжето. Хейвлок провери пушката и дисплея. Все още трябваше да се нагласи към въртенето на „Роси“, но по-лесно намираше малките червени точки.
— Добре, момчета — заговори в микрофона. — Вече казахте каквото имахте да кажете. А сега да върнем нещата назад. Не искам никой да пострада. — Думите му прозвучаха нереално. Като поема от друг век. Молитва за спиране на войната. Никой от тях нямаше представа колко много усилия трябва да полага службата за сигурност, за да държи нещата под контрол, да позволи на всички участници в една криза да обмислят случващото се. Заплахата от насилие е само едно от многото средства и целта е да не се позволи влошаване на ситуацията. Ако изобщо това е възможно. Хрумна му, че всъщност Мъртри е доста слаб в последната част.
Визьорният дисплей маркира един бързо движещ се обект. Куршум или бавен метеор. От този ъгъл по-вероятно куршум. Още един летеше на траектория, пресечна на Басиа. Щеше да го подмине, но не отдалече.
— Ами добре тогава — каза Хейвлок и вдигна пушката.
— Броя до десет и ако някой продължава да лети насам, ще пробия дупка в него. Ще се опитам само да повредя скафандъра, но не мога да обещая.
Червените точки не промениха посоката.
Странно. Беше изминал целия дълъг път, бе се изправял срещу опасности. Падаше със сантиметри към планетата и се бореше за още няколко минути или часове живот. А това, което го тревожеше в момента, бе, че ще трябва да застреля някого.
50.
Елви
Транспортерът бе пригоден за употреба върху неравен терен и пратен на планета без пътища. Не возеше меко, но беше бърз. Ревът на генератора и бръмченето на моторите създаваха нещо като бял шум, който мозъкът на Елви успя да изключи след няколко часа, оставяйки я в относителна, въображаема тишина. Движеха се през пустош, оставена от преминалата буря. Докъдето им стигаше погледът, се виждаше само полузасъхнала кал, но въпреки това Елви намираше гледката за интересна. Дори за очарователна.
Гора от тънки червени стъбла, нещо между дънери и гигантски гъби, се простираше от двете им страни и твърдите колела оставяха дълбоки дири върху повалените растения. Летящи същества, не по-големи от разперената ѝ ръка, следваха от часове колата, привлечени от шума или от движението. Зачуди се как тези крехки на вид създания са оцелели в общопланетното бедствие. Когато настъпи нощта, в небето като небостъргачи се издигнаха три високи колони от фосфоресциращи точки. Не знаеше дали светулките са организми, подобни на гущерите имитатори, или артефакти като нейните пеперуди. Гигантско животно с размерите на слон, но разделено на сегменти като гъсеница, лежеше мъртво и гниеше върху билото на невисок хълм, от разтворения му търбух стърчеше скелет, а над него се беше събрал малък облак от мършояди. Сребристосинкаво образувание щръкна от локва сива дъждовна вода, прекатури се на една страна и отново се надигна. Можеше да е всичко, но кой знае защо Елви оприличи поведението му на игра. Пляскане в локвите.