Еймъс въздъхна и Елви видя, че раменете му се отпуснаха.
— По твой знак — рече той и вдигна пушката.
Изстрелът дойде зад тях. Еймъс се люшна напред.
— Долу! — извика зад гърба им Мъртри и Елви се преви по-скоро по рефлекс. От едната страна я притискаше Файез, от другата беше гумата. Изстрелът на пушката отекна едновременно с по-слабия от пистолета. Елви се огледа. Уей лежеше на земята, разперила ръце встрани. Еймъс се мъчеше да се подпре на коляно. Беше с гръб, имаше кръв по врата му, но тя не можеше да види откъде блика. Мъртри претича покрай нея, без да спира да стреля с пистолета — два, три, четири пъти. Елви виждаше как бронята на гърба на Еймъс потрепва при всеки изстрел. Мъртри не пропусна нито веднъж. Собственият ѝ писък отекна надалече.
Мъртри заобиколи транспортера и в този миг Еймъс се завъртя с рев и стреля три пъти, а гърмежите разтърсиха въздуха. Мъртри се олюля назад, но не падна. Следващият му изстрел вдигна фонтан кървави пръски от бедрото на Еймъс и едрият мъж рухна. Мъртри свали пистолета и се закашля.
— Доктор Окойе. Доктор Саркис — произнесе той. Бронята над лявото му рамо бе разкъсана. Ако не я беше носил, изстрелът на Еймъс щеше да отнесе сърцето му през гърба. — Трябва да кажа, че съм разочарован от решението ви да дойдете тук. Както и от избора на компания.
Еймъс пъшкаше и дишаше на пресекулки. Мъртри го приближи предпазливо и изрита пушката настрани. Металът издаде стържещ звук при плъзгането си по причудливия хитинов под.
— Вие го застреляхте — каза обвинително Файез.
— Разбира се, че го застрелях. Той заплашваше живота на една от служителките ми. — Мъртри се насочи към Уей и въздъхна. — Съжалявам само, че не успях да спася сержант Уей.
Очите на Елви се напълниха със сълзи. Разтърсиха я ридания. Еймъс вдигна ръка. Палецът и показалецът липсваха, през кръвта се виждаше яркорозова кост. Тя отмести очи.
— За какво говорите? — попита Файез. Гласът му трепереше от възмущение.
— Доктор Саркис? Имате да добавите нещо ли? — Мъртри пъхна нов пълнител в пистолета.
— Вие устроихте всичко това. Вие го устроихте. Оставили сте я там, за да отвлече вниманието на Еймъс, и го застреляхте в гърба. Изобщо не беше както искате да го изкарате — че се е случило нещо и сте дошли да спасите Уей. Вие го направихте!
— Ако господин Бъртън бе изпълнил нарежданията…
— Той се опитваше да ни спаси! — извика Файез. Беше зачервен, когато пристъпи напред, стиснал юмруци. Мъртри вдигна глава и на лицето му се изписа нещо, наподобяващо лек интерес. — Той и Холдън се опитваха да ни спасят! Вас, мен, Елви и всички останали. Какво, по дяволите, си мислите, че правите?
— Охранявам недвижимата собственост, правата и претенциите на „Роял Лиценз Енерджи“ — изтъкна Мъртри. — Това, което не правя, е, че не тичам в кръг, стиснал оная си работа в ръка, и не хленча как всички сме щели да умрем и затова нищо нямало значение. Когато потегляхме с „Едуард Израел“, всички знаехме, че може и да не се върнем. Това беше риск, който трябваше да поемете, защото само така можехте да си вършите работата. Аз не съм по-различен.
— Заради вас загина Уей! — изкрещя Файез. Елви положи ръка на рамото му, но той се отърси от нея. — Вие сте виновен за смъртта ѝ!
— Нейният ред бе днес, моят ще е по-нататък — отвърна философски Мъртри. — Но има някои неща, които трябва да свърша преди това.
Той провери пистолета и погледна към падналия Еймъс, който му отвърна с поглед, изпълнен с изгаряща омраза. Мъртри доближи пистолета до окървавеното му лице.
„Погледни настрани — рече си Елви. — Не гледай какво ще стане. Извърни глава.“
И тогава Файез халоса Мъртри в носа. Движението му бе толкова бързо, нескопосано и неочаквано, че в началото Елви не беше сигурна дали се е случило. Тя гледаше как очите на Файез се разширяват, докато осъзнаваше какво е сторил, и след това той реши да го повтори. Мъртри отклони пистолета от Еймъс и го насочи към геолога, който се хвърли върху него с вик. Мъртри се олюля назад, но не падна.
— Елви! — извика Файез. — Бягай!
Тя се поколеба. Еймъс се гърчеше на земята, изпод бронята му шуртеше кръв. Зъбите му бяха оголени в свирепа гримаса. Всъщност се усмихваше.
— Бягай! — изкрещя Файез.
Високите сиви стени се издигаха около тях. Блещукаха фалшиви звезди. Тя не можеше да диша. Направи една неуверена крачка. И още една. Имаше усещането, че се движи в гел, че се напъва при всяка крачка. „Това е шок — помисли си тя. — Хората умират от шок, нали?“ В спомените ѝ Файез поклати глава и рече: „О, само си търсиш ново извинение да говориш с Холдън, какво друго?“.