Холдън. Трябваше да го открие. Тя пристъпи отново. А после изведнъж хукна, размахвайки ръце и крака, от гърлото ѝ се изтръгваха тихи животински звуци. Някъде зад нея отекнаха два изстрела на пистолет, сетне и трети. Елви не погледна през рамо. Всичко в нея, всичко, което тя беше, се бе фокусирало само напред, покрай широките тъмни вени на комплекса, нататък, към мястото, където се събираха.
Елви продължаваше да тича.
51.
Басиа
Басиа се пресегна да докосне въжето и усети, че то вибрира под ръкавицата му като живо същество.
— Алекс — почти извика Наоми по радиостанцията. — Пращам ти програма за маневриране. Трябва да държим въжето изпънато, докато Басиа го пререже, инак „Барб“ ще ни разкъса заедно с тях.
— Няма да го срежа — повтори Басиа, но никой не му отговори. Той провери дали микрофонът му е включен.
— Едно — произнесе Хейвлок, приключвайки обратното броене. — Времето ви изтече, момчета.
Басиа не знаеше дали предупреждението му е имало някакъв ефект. На дисплея му все още се изписваха траекториите на изстрелите. Той ги пренебрегна.
Над него „Росинант“ започна да се мести, запалил маневрените си двигатели в отговор на бавното въртене на „Барбапикола“, опитвайки се отчаяно да разхлаби въжето.
Два огромни кораба, всеки въртящ се около различна ос — въжето можеше да премине от хлабаво към изопнато състояние, създавайки напрежение, което да се измерва в хиляди тонове, достатъчно силно, за да откъсне скобите и дори части от корпусите.
— Басиа — заговори Наоми с мек глас. — Не мога да ти дам много време. И ти знаеш как ще свърши всичко, каквото и да направим.
— Ще проверя свръзките с „Барб“ — промърмори той, вместо да отговаря на думите ѝ.
Мястото на захващането бе като район на артилерийски обстрел — изкривен метал, откъсната обшивка, стърчащи кабели. Онези части от буксирното въже, които все още се държаха за скобите, се изопваха и свиваха при всяко завъртане на кораба. Басиа се опита да изчисли напрежението върху скобите, но не успя. Ако въжето се освободи, вероятно ще го пререже наполовина. Ако той го среже, ще трябва първо да поиска от Алекс да го отпусне.
— Няма да го срежа — повтори Басиа, този път по-скоро на себе си. Да го прекъсне, означаваше да остави „Барб“ да отплава настрана, надолу към атмосферата, която щеше да го разкъса и изгори. Да остави Фелсия да загине в пламъците. Алекс му бе обещал, че това няма да се случи.
Две червени линии се появиха на дисплея и за миг блесна предупреждението „ОПАСНО СБЛИЖАВАНЕ“. Не беше запознат с терминологията на военните, но можеше да предположи какво означава. Той се завъртя от другата страна на въжето и потърси прикритие. От мрака между „Израел“ и „Барб“ изплуваха дванайсет мъже в скафандри, които се носеха към него върху издължените бели облачета на реактивните струи. Все още теглеха своите импровизирани ракети.
— Момчета — заговори Хейвлок и в гласа му се долови тъга.
— Хейвлок — извика Наоми, — ако позволиш на тия задници да застрелят Басиа, няма да се върнеш на кораба ми.
— Прието — каза тъжно Хейвлок. Един от дванайсетте нападатели се завъртя рязко, когато от реактивната му раница внезапно бликна нова струя. Човекът продължи да се върти неконтролируемо, отдалечавайки се бързо от останалите.
— Някой от вас да иде да го прибере — нареди Хейвлок. — Раницата му гръмна като прегрят тостер.
Още преди да е приключил, двама от другите нападатели се понесоха след ударения, насочили към него пушките с магнитни котви.
— Хейвлок, негоднико — изрева Коенен на откритата честота. — Как ще се позабавлявам, като дойде мигът да те стъпча. — Той и хората му откриха огън по позицията на Хейвлок при шлюза, принуждавайки го да се прикрие.
Сега, когато никой не гледаше към него, Басиа огледа оцелелите скоби.
— Наоми, ще наредя на скафандъра да ти прати снимки на повредените места.
— Басиа, аз… — поде тя.
— Помогни ми да ги поправя — прекъсна я той. — Ако фиксирам още въжета, Алекс ще може да ни задържи закрепени за „Барб“.
— Басиа — каза Наоми с мек и тъжен глас. — Нищо не може да се поправи. „Барбапикола“ пада надолу. Положението му няма да се подобри, ако ни повлече със себе си.
— Няма да се примиря така лесно! — извика Басиа в микрофона. — Трябва да има някакъв начин!
Скафандърът му прати предупреждение и той побърза да се прикрие, миг преди цял залп да се изсипе на мястото, където бе стоял. Един от останалите девет нападатели вдигна ръце, сякаш се предаваше, сетне увисна неподвижно и започна бавно да се спуска, въртейки се, към „Барбапикола“.