— Удариха Уилямс — съобщи главният инженер. — Хейвлок, току-що уби служител на РЛЕ. Ще гориш в ада за това.
— Знаеш ли какво, главен? Майната ти — отвърна Хейвлок и в гласа му се долови гняв. — Ти доведе нещата дотук. Не съм те молил да го правиш. Изтегли хората си. Маруик, разкарай тези хора оттук! Не ме принуждавай да продължавам!
Нов глас, по-стар и по-тъжен, се намеси в разговора:
— Това не са мои хора, господин Хейвлок. Знаете не по-зле от мен, че нямам никаква власт върху експедиционния отряд.
— Точно така, шибаняко — извика главният инженер. — Изпълняваме пряка заповед на шефа на охраната Мъртри.
Докато Хейвлок, Маруик и главният инженер спореха, Басиа ги изключи. Или щяха да се споразумеят, или не. Хейвлок нямаше да убие повече от бившите си колеги, или пък щеше. Капитанът или щеше да си възвърне авторитета, или нямаше. Нито едно от тези неща не решаваше истинския проблем на Басиа. Дъщеря му беше на борда на кораб, който се въртеше и губеше височина. В някой момент той щеше да се сблъска с горния слой на атмосферата, да изгуби още скорост и да започне да пада през нея, докато изгори. „Росинант“ не можеше да го спаси. Изпълваше го безпомощност и мъка, но той си наложи да не им се поддава. Не би могъл да вижда с насълзени очи. Трябваше да има и друг начин.
— Басиа — повика го Наоми по друг канал. Допусна, че е само за тях двамата, защото спорът между Хейвлок, капитана и главния инженер внезапно бе притихнал. — Басиа, смятам да измъкна дъщеря ти.
— Какво?
— Свързах се с капитана на „Барбапикола“. Обясних му положението. Той… е, не е никак доволен. Но прояви разбиране. Алекс ти е обещал, когато „Барбапикола“ започне да пада, Фелсия да е на борда на „Росинант“. Ще спазим обещанието му.
— Как? — попита Басиа. Не можеше да си представи, че ще опитат скачване, както се премятаха корабите. Междукорабните свързващи тунели бяха гъвкави, но не чак толкова.
— В момента я водят при шлюза. Ще я облекат със скафандър и ще ти я пратят. Трябва да я прибереш на кораба и… да прережеш въжето.
Нещо се мярна в съзнанието му, беше свързано с гъвкавите тунели. „Росинант“ не можеше да се скачи с „Барбапикола“, за да евакуира обречения му екипаж, но скафандрите по същество бяха мехури от въздух, позволяващи на преносителя им да живее.
— Скачващият тунел — рече той. — Има ли начин да се херметизира от двете страни? Можем да го прикачим за „Барб“, да го напълним с хора, да го затворим от другия край и да го изтеглим на „Роси“.
— Ще трябва да го отрежем от гнездото на шлюза — разочарова го Наоми. Нов дъжд от куршуми се посипа около скобата на въжето, докато разговаряха, сякаш визуална пунктуация на думите ѝ. Още един инженер се завъртя с няколко пресни отвърстия в раницата. Наоми продължаваше да говори, но Басиа не я чуваше.
— Ами аварийните шлюзове? — попита той. — Онези, дето са като найлонова сфера? Те са изработени така, че да задържат вътре въздух.
— Ще трябва да ги прикачиш към нещо — отвърна Наоми.
— А ако ги закачим един за друг? — попита Басиа.
Този път Наоми мълча дълго. Когато заговори отново, сякаш премерваше внимателно всяка дума. Сякаш ги обмисляше.
— Животоподдържаща сфера. — Басиа се досети, че е превключила на общия канал, защото отново чу гневния глас на Хейвлок. — Господа, имаме идея. Ще прехвърлим екипажа на „Барбапикола“ в спасителни капсули, създадени от два аварийни шлюза, прилепени един за друг. На „Роси“ има само един такъв, но на „Барбапикола“…
— Майтапите ли се с мен? — обади се нов глас. Капитанът на поясния кораб. — Нашите отдавна ги използваха за други неща, още преди да преминем пръстените.
— Ние разполагаме с предостатъчно такива — намеси се Хейвлок. — „Израел“ пристигна тук добре зареден. Обзалагам се, че в склада има поне двайсет.
— Това са десет сфери — пресметна Басиа. — Достатъчно да натоварят целия екипаж за кратко пътуване.
— Капитан Маруик — противопостави се Коенен, — не можете да предоставяте на тези хора жизненоважно оборудване на РЛЕ.
— Маруик — обади се Хейвлок. — Не позволявайте стотина невинни да загинат заради подобни дрязги. Не го правете.
— О, по дяволите. Какво ще ми направят те? Ще ми прекратят договора? — Маруик изпусна дълга въздишка. — „Израел“ отива да прехвърли аварийните шлюзове. Ще накарам обслужващия екип да започне да ги скачва по два.
— Капитане — изръмжа главният инженер. — Ние тук изпълняваме преките заповеди на шефа на охраната Мъртри за обезвреждане кораба на колонистите. Не бива да им оказвате помощ.