Не бива да мисли за това. Трябва да намери изход. Комплексът, руините, каквото и да бе всичко, това се простираше на поне осем квадратни километра. Бяха навлезли сред руините близо до мястото, където е бил засечен последният сигнал на Холдън, но все още оставаше голяма площ за претърсване. Локаторът на ръчния ѝ терминал показваше само местните източници на сигнали. Другите два бяха на Файез и Мъртри и те бяха оцветени в сиво. Това означаваше, че са извън полезрението ѝ, което беше добре, поне що се отнася до Мъртри, и лошо, тъй като не знаеше къде може да се намира. Тя настрои програмата да следи за евентуалната му поява и да планира маршрута ѝ така, че да го избягва. Не беше кой знае какво, но щеше да я предупреди, ако Мъртри се озове наблизо. Когато се окаже в полезрението ѝ. Когато можеше да я застреля, както вероятно бе застрелял Еймъс и Файез. Двамата бяха мъртви, а тя не чувстваше нищо. Но да не мисли за това. Трябва да открие Холдън. Да го намери и да го предупреди. Да не позволи на Мъртри да го спре. Тя си пое бавно въздух и се огледа. Наоколо бе пълно с всякакви предмети, но пространството над нея бе обширно и свободно. Ако можеше да си намери наблюдателен пункт, ръчният терминал би могъл да ѝ посочи къде е Мъртри. Ако не успее да открие приятеля, поне ще знае къде е врагът. Да реши поне единия проблем. Когато не разполагаш с нужната информация, използваш данните, които имаш, за да видиш какво ще излезе от това. Беше го правила три семестъра на заниманията по комбинаторика. Какво пък.
Тялото ѝ все още потрепваше. Все още изпитваше слабост. Мислите ѝ се движеха в мъгла. В жилите ѝ имаше твърде много адреналин, а като прибави към него мисълта за Файез и глада… Тя напъха терминала в джоба си и се огледа. Не виждаше никъде стълби, нито проходи или висящи мостове с удобни перила. Сякаш всичко наоколо бе едно голямо органично тяло. Или органично тяло, превърнало се наполовина в машина. Тя се затича тихо, стараейки се да не издава почти никакъв шум. Вдясно от нея от пода се подаваше нов сноп тръби и тя се покатери по тях, като се подпираше с крак във вдлъбнатините помежду им. Имаше толкова много хора, които биха се справили по-добре. Файез например бе много по-силен от нея. Судям се бе катерила на Земята. Елви не обичаше да се катери дори по дървета, камо ли по тези чуждоземни образувания. Но тя продължи, като гледаше нагоре и избягваше да извръща глава надолу.
Комплексът бе огромен и мекото сияние, което се просмукваше отвсякъде, му придаваше причудлив вид. Като съновидение. Тя се подпря в една цепнатина между две тръби — или артерии — и запъна крак в пролуката. Извади ръчния си терминал. На два пъти, докато се бе катерила нагоре, алармата я бе предупреждавала, но не я бе чула. На два пъти Мъртри бе навлизал в полезрението ѝ. Мисъл, която накара гърлото ѝ да се свие. Тя погледна времето за реакция. Две хилядни от секундата? Не можеше да бъде вярно. Радиовълните се разпространяват със скоростта на светлината, но тук имаше атмосфера, следователно… какво правеше това? Три пъти по десет на осма степен? Нещо от тоя род. Достатъчно близо, за да няма значение. Все едно е на половин милион метра от нея. Вероятно съществува някакъв необясним елемент на забавяне в програмата, или…
На екранчето се появи ново предупреждение и сърцето ѝ подскочи. Отказано повикване. Тя премигна. Защо терминалът на Мъртри приемаше връзката, докато се катереше нагоре, и я отказваше, когато спре? В това нямаше никаква логика. Ново повикване и отново отказ. Тя усети лек полъх на надежда. Не беше Мъртри. Беше някой друг. Някой извън допуснатите в доверения кръг служители на РЛЕ.
Оставаше да е Холдън.
Тя завъртя глава, сякаш би могла да го види. Но комплексът бе толкова обширен… Помисли си дали да не извика, ала нямаше причини да вярва, че ще я чуе. И дори да го направи, може Мъртри да е по-близо.
Мъртри. Това беше мисъл. Тя отново отвори маршрутизиращата програма на терминала. От години не си бе играла с мрежови протоколи. А и най-многото, за което ги бе използвала, бяха сигнални протеини и протеинова регулация. Кракът ѝ започваше да изтръпва, понесъл тежестта на цялото ѝ тяло. Трябва да има начин да се сдобие с копие от данните за връзка на Мъртри. И още по-важно бе да се опита да ги интерпретира.
Някъде в комплекса отекна метален звън и ехото от него накара помещението да завибрира като писък в катедрала. Помисли си, че ако Мъртри вдигне глава, може да види блясъка от екрана ѝ. Но нямаше какво да направи. Зачака. Ново предупреждение. Елви продължи да чака. Мъртри осъществи връзка. Тя затвори очи. „Добре — помисли си. — Сега давай. Само задръж малко.“