Холдън поклати невярващо глава.
— Ти наистина си луд. Ако не го повредя, нашите кораби ще изпопадат от небето и всички ще умрем.
— Може би. Може и да умрем. Или пък да намерим друг начин да оцелеем. И в двата случая това е притежание на РЛЕ. — Мъртри размаха ръка, но не тази над пистолета. — Всичко това струва трилиони и трябва да бъде опазено. Спечелихме невероятно много само като сложихме ръка на порталите. Какво ли ще получим оттук? Затова дойдохме, капитане. Не ти ще решаваш какво да правим с находките.
— Трилиони — повтори Холдън, неспособен да скрие изумлението си. — Не бях виждал мъртъв човек да харчи пари.
— Виждал си, разбира се. Наричат го фондация или завещание. Непрестанно се случва.
— И всичко това е заради твоето завещание?
Усмивката на Мъртри се разшири с милиметър.
— Не — отвърна той. — Дойдох да завладея един нов свят. И това е начинът, по който го правя. Разбирам, че на някои като теб може да се стори жесток и безкомпромисен, но ситуацията го изисква. Средствата, които използваш тук, се прилагат, когато цивилизацията надделее. Те са погрешни в този случай. Не храня илюзии относно цената за построяването на дом в погранична територия. Необходими са жертви, ще се пролее кръв и още много неща, които не бихме направили, когато всичко е уредено и поставено под контрол. Ти си мислиш, че може да се постигне със събрания и раздаване на листовки.
— Питам се дали думите ти биха прозвучали утешително за хората, които в момента умират на орбита.
— Съжалявам за тях. Наистина. Но те са знаели, че се захващат с рисковано начинание. И смъртта им няма да е напразна.
— Няма да е напразна?
— Те ще са доказателството, че не отстъпваме и сантиметър. От това, за което сме дошли. Че ще го опазим докрай. Капитане, това не е нещо, което човечеството ще зареже насред пътя. Дори Кортес е изгорил корабите си.
В смеха на Холдън освен недоверие се долавяше и съжаление.
— Чудя се що за хора сте вие, та се прекланяте пред масовите убийци?
Мъртри се намръщи. Ято синкави светулки се вдигна и спусна между тях като прахоляк на опустяла улица.
— За какво говориш? — попита той.
— Един тип, когото познавах навремето, се опита да оправдае решенията в живота си, като се сравняваше с Чингис хан.
— Предполагам, не си намерил аргументите му за необорими? — попита насмешливо Мъртри.
— Не — отвърна Холдън. — А после един мой приятел го застреля в лицето.
— Иронично опровержение на аргумента за необходимостта от насилие.
— И аз мислех така тогава.
Мъртри вдигна лявата си ръка и се почеса по темето. Сплъстената му коса с щръкнали кичури малко напомняше стърчащите шипове на Милър. Той погледна с отвращение върховете на пръстите си и ги изтри в бронята. Холдън чакаше. Някъде зад тях се чу странен цвърчащ звук, като щурци в лятна нощ.
— И така — продължи Мъртри. — Ще трябва да мина оттатък. — Той посочи страната, на която бе застанал Холдън. Дясната му ръка все така бе увиснала над дръжката на пистолета.
— Не — завъртя глава Холдън.
Мъртри кимна сякаш го очакваше.
— Ще ме арестуваш ли, шерифе?
— Всъщност смятах да те застрелям.
— В лицето, без съмнение.
— Ако го уцеля — да.
— Доста радикална промяна — поклати глава Мъртри. — За човек, който иска да овладее границата с медитация и събрания на комитети.
— О, изобщо не става дума за това. Елви каза, че си убил Еймъс. Не бих застрелял никого заради шибаната ти граница, но ти уби човек от моя екипаж. Да, за това съм готов да променя метода си на действие.
— Казват, че отмъщението е безсмислено.
— Някога и аз смятах така — рече Холдън. — Прости ми, че възгледите ми претърпяха развитие.
— Ще се промени ли нещо, ако твоето момче не е мъртво? Защото той продължаваше да стреля, когато се отдалечих.
Вълната на облекчение бе толкова силна, че Холдън едва не се олюля. Ако Мъртри бе извадил пистолета в този момент, можеше да го повали без проблеми. Но все пак успя да запази безстрастно изражение и да не позволи на коленете си да се подгънат.
— Ранен ли е?
— О, боже, разбира се. Доста тежко. Той уби един от служителите ми, преди да падне. За човек, настояващ да решава проблеми без насилие, ти се движиш в доста опасна компания.
— Така е — потвърди Холдън с лека усмивка. — Но той е много добър монтьор. А какво стана с другия? Файез?
— Повален, но не е мъртъв. Не можах да го довърша, защото твоето момче започна да стреля. Но тъй като и двамата вече не бяха в кондиция да оказват съпротива, реших да си тръгна.