Тя излезе на хълма и пред нея се разпростря миньорското селце. Беше съвсем малко. Две успоредни улици с празно пространство в средата, което минаваше за площад. Къщите бяха скупчени една до друга, вдигнати от подръчни материали от сандъците на кораба и това, което бяха могли да използват на планетата. Сякаш някой бе хвърлил долу шепа зарчета. Елви бе привикнала с правите линии на архитектурата, създавана и използвана в космоса, където пространството за живеене е ограничено. Този вид строителство обаче нямаше приложение тук и това придаваше на селцето живот, сякаш просто бе израсло от земята.
Файез седеше на тясната веранда пред тяхната къща. Кожата му бе потъмняла през седмиците след катастрофата. Предварителните хидроложки проучвания бяха задържали него и хората от групата му близо две седмици на открито.
— Знаеш ли какво ми харесва на тази планета? — попита той вместо поздрав.
— Нищо?
Той се нацупи обидено.
— Харесва ми периодът на въртене. Трийсет часа. Имаш предостатъчно време да си свършиш работата, да се натряскаш в салона и пак да се наспиш. Не разбирам как не сме се досетили за това у дома.
— Безспорни предимства — потвърди Елви, докато отключваше вратата на своята стая.
— Разбира се, това също така означава, че през изминалия месец сме били тук шест седмици. Да можеха само да пооправят и гравитацията.
Сглобяемата къща бе дълга шест метра и широка четири, с легло, душ, тоалетна, кухня и малка работна станция. Докато поставяше торбата в анализиращия термостат, тя се замисли колко често в работата си стига до заключения, повлияни от външния вид. Веднага щом зърна изпъкналите очички на гущера имитатор, реши, че е хищник. Всеки, надзърнал в стаята ѝ, щеше да приеме, че пространството е приоритет. Всяка вещ бе подчинена на своята функция. Тя погледна към огледалото над миниатюрната мивка. Кожата ѝ бе покрита с тънък слой бежов прах, досущ сценичен макиаж.
— Не искам да го правя — промърмори тя и избърса влажните си страни.
— Гледай откъм светлата страна — подхвърли Файез. — Досега само веднъж са се опитали да ни убият.
— Не ми помагаш.
— Не се и опитвам — подчерта той.
Бяха кремирали губернатор Трайинг и останалите загинали от катастрофата. С изключение на един местен, пристигнал с неизлечим рак на костите, те бяха първите човешки жертви на планетата. Със сигурност бяха първите убити.
Но след случката хората от селцето проявяваха към тях само загриженост. Лусия Мъртън, лекарката, която дойде да ѝ помогне след катастрофата, бе прегледала внимателно всички оцелели. Един поясен от Церера на име Джордан бе донесъл на Елви храна, сготвена за пострадалите от жена му. Пасторът я покани на службите в селската църква. Всяка постъпка на обитателите на Нова Тера говореше, че те са внимателни, любезни и искрени. Само дето някой от тях бе убил губернатора и още десетина пътници.
Лагерът на РЛЕ се разполагаше на юг от селището.
Елви, Файез и половината от служителите на РЛЕ се бяха съгласили да участват в срещите на селската община. Другите или бяха твърде погълнати от работата си, или още бяха обидени. Всъщност, ако не се чувстваше задължена да обясни на заселниците всички рискове от заразяването на местната флора и фауна, Елви също щеше да си стои у дома.
Повечето учени от РЛЕ бяха полеви изпитатели. Обличаха се, за да им е удобно, тя също. Единствените с униформи бяха на хората от отдела за сигурност. Хобарт Рийв, заместникът на Мъртри, командваше трима въоръжени охранители с униформи на РЛЕ, които изглеждаха по-скоро като войници. Бяха пристигнали с една от малките совалки почти веднага след катастрофата. Когато дойде заповедта на РЛЕ никой да не слиза на планетата до пристигането на наблюдателя на ООН, Рийв вече се бе заел с разследването на това, което неизменно наричаше „инцидента“.