Общинската зала за срещи бе на централния „площад“ до църквата. Двете постройки бяха трудно различими, ако се изключеха няколко религиозни рисунки в църквата.
Столовете бяха изработени от индустриални пружини и преоборудвани противоускорителни кресла. Ако селцето се намираше в някоя по-богата на растителност част на планетата, вероятно щяха да използват и местни материали. Но тук литиевите залежи бяха най-близко до повърхността, а литият бе това, което носеше приходи на заселниците. Подобно на организми, търсещи благоприятна среда за пребиваване, всички човешки заселници бяха избрали тези двайсетина квадратни километра, за да построят своя дом.
Елви седна отзад при другите служещи на РЛЕ с изключение на Рийв, който се бе настанил отпред при местните. До нея беше Михаела, атмосферен физик. На устните ѝ трепкаше усмивка. Анеке и Тор, двама геоинженери, се бяха настанили от другата страна и се държаха за ръцете. Файез бе на стола отпред и разговаряше със Судям, дошла с първата група веднага след инцидента. Инцидентът. Нападението. Анеке се наведе и прошепна нещо на Тор. Той се изчерви и кимна, прекалено ентусиазирано. Елви се опита да не обръща внимание на интимниченето им.
За кмет местните си бяха избрали късо подстригана марсианка на име Керъл Чиуиуи, само че не я наричаха кмет, а координатор. Тя призова събранието към ред и Елви усети, че сърцето ѝ се разтуптява. Поясните имаха свой дневен ред и се заеха да го следват, тъй като смятаха обсъжданите въпроси за по-важни — водопречиствателната инсталация, дали да приемат или не кредит от една банка на СВП при неизгодни условия, докато получат средства от първия товар с литий, и прочее. Разговаряха спокойно, проявяваха истинска загриженост. Ако имаше яд, страх или мисъл за убийство, то бе дълбоко спотаено.
Дойде и редът на Рийв и той се изправи решително пред малката зала. На устните му трепкаше напрегната, принудена усмивка.
— Благодаря ви, госпожо координатор, за поканата да говоря — поде той. — Имаме потвърждение, че независимият наблюдател е на път с пълномощия от ООН, Марсианския конгрес и СВП да помага в процеса на развитие на колонията. Надяваме се да разрешим проблемите, свързани със сигурността, преди той да пристигне.
— Надяваме се да окачим лошите на бесилото, преди някой да се появи тук и да ни каже, че не можем — прошепна тихо Файез, така че само Елви да го чуе.
— Вече успяхме да идентифицираме експлозива, използван при атаката, и издирваме човека или хората, имали достъп до него.
— Нямаме ни най-малка представа кой го е направил и тъй като складовете ви за експлозиви са разграден двор, едва ли ще разберем скоро — промърмори под нос Файез.
— Не е необходимо да ви обяснявам сериозността на положението, но „Роял Лиценз Енерджи“ е твърдо решена да спомогне за успеха на тази колония, както за нашите служители, така и за вашата общност. Ние всички сме заедно в това и вратата ми е отворена за всеки, който иска да зададе въпроси или да сподели опасения. Надявам се, че ще можем и занапред да разчитаме на вниманието и съдействието, които проявявате откакто дойдохме.
— И тъй като не разполагаме с нищо, ще бъдем благодарни, ако тези от вас, които знаят кой е поставил експлозивите, просто ни съобщят. Освен това, ако обичате, не ни избивайте, докато спим. Благодарим предварително за това — продължи с мърморенето Файез.
Судям се покашля, за да скрие смеха си, и той ѝ се ухили. Изправилият се отпред Рийв кимна и слезе от подиума. Координаторът се надигна и погледна към дъното на помещението. Елви почувства внезапно и непреодолимо желание да отскочи до тоалетната.
— Доктор Окойе? — подкани я жената. — Искахте да говорите?
Елви кимна и стана от стола. До предния край имаше около десет метра и Елви ги измина с изопнати докрай нерви. Топлината на събралите се човешки тела внезапно ѝ се стори непоносима, миризмата на пот и прах — отвратителна. Езикът ѝ бе изсъхнал и залепнал за небцето, но все пак тя успя да се усмихне. По приблизителна преценка пред нея седяха около двеста души, вперили погледи в Елви. Сърцето ѝ биеше като лудо, зачуди се дали в залата има достатъчно въздух. Някой ѝ бе казал веднъж, че трябва да търси познато лице в тълпата и да се преструва, че говори на него. На четвъртия ред вляво Лусия Мъртън бе положила ръце в скута. Елви ѝ се усмихна и жената се усмихна в отговор.
— Ще ви отнема само минута — започна тя. — Трябва да поговорим за заразяването на тукашната флора и фауна. Нали разбирате — тъй като ние изгубихме купола. Периметърния купол?