Той сдържа импулса да включи общата аларма само за да добави напрежение към момента.
Новото слънце бе бледожълта точка, не много различно от земното, когато се наблюдава от Пръстена, малко отвъд орбитата на Уран. Имаше пет скалисти вътрешни планети, един масивен газов гигант и няколко планети джуджета на отсрещния край. Четвъртата планета от слънцето беше Ил. Нова Тера. Четвърто Берингово проучване. Лиценз номер 24771912-Ф23 на РЛЕ. Наречи го както искаш.
Всички тези названия бяха твърде семпли за това, което обозначаваха. Първият дом на човечеството на чужда звезда. Хората непрестанно откриваха начини да превръщат изумителни събития в ежедневие. След още няколко десетилетия, когато всички планети бъдат изучени и колонизирани, Пръстенът ще е само междинна станция. Никой няма да си спомня какво е било.
— Брей — възкликна Наоми, вторачи ококорени очи в образа на планетата. Холдън усети прилив на привързаност към нея.
— И аз си мислех нещо подобно — призна той. — Радвам се, че не съм единственият. — Той включи връзката с пилотската.
— Ой? — обади се Алекс.
— Колко бързо можеш да ни закараш там?
— Достатъчно, ако изтърпите някои неудобства.
— Дай газ тогава, защото времето ни е ограничено.
— Ако минем на максимална тяга, ще бъдем на повърхността след седемдесет и три дни.
— Седемдесет и три — повтори Холдън.
— Нека са седемдесет и две цяло и осем.
— Космосът — въздъхна Холдън — е твърде голям, мама му стара.
Пет часа по-късно започнаха да пристигат съобщенията. Холдън накара Алекс да намали до 0,3 g, за да вечерят, и пусна първия запис, докато помагаше на Еймъс да приготви паста.
На екрана се появи възрастен мъж с мургаво лице и посивели коси. Имаше хлътналото лице и големия череп на поясен и лек намек за церерски акцент.
— Капитан Холдън — поде той в началото на записа. — Фред Джонсън ни уведоми, че идвате, и исках да ви благодаря за помощта. Името ми е Касим Андрада, аз съм капитан на независимия товарен кораб „Барбапикола“. Позволете да ви запозная с положението.
— Би било добре — измърмори Еймъс, докато изсипваше спагетите в цедката. Холдън му подаде купичката с доматен сос и той се зае да ги бърка, като поглеждаше към екрана.
— Преди около четири месеца колонията най-сетне започна добива на литий. Вече качихме на борда няколкостотин тона сурова руда. При нивото на чистота, което отчитаме след рафинирането, би трябвало да се получат десетки тонове литий. Ще бъде достатъчно, за да се закупят снаряжение, лекарства, почва, семена и всичко, от което се нужда една истинска колония.
Наоми влезе в камбуза, почуквайки нервно ръчния си терминал.
— Ухае чудесно и аз… — Тя спря, забелязала, че записът е пуснат.
— „Едуард Израел“ — продължи Андрада — заяви, че няма да ни позволят да напуснем орбита, докато не бъде проведен арбитражът. Позицията на „Роял Лиценз“ е, че те притежават този литий, докато някой не заяви друго. Една от първите ви задачи ще бъде да накарате „Израел“ да вдигне блокадата и да ни разреши да откараме рудата до рафинерията на Палада, където купувачите ни вече чакат нетърпеливо.
— Брей — възкликна Еймъс, разсипвайки спагетите в чиниите. — Това ли е нашата задача?
Холдън натисна копчето за пауза.
— Прозвуча като заповед, а?
— Той е от СВП — посочи Наоми. — Смята, че си тук като маша на Фред.
— Заради този тип още сега получих стомашни спазми — оплака се Холдън. — Ще догледам след ядене остатъка от записа.
На следващия ден го чакаха пет нови записа. Капитанът на „Едуард Израел“, възрастен землянин на име Маруик с пламтящо червена коса и британски акцент, настоя Холдън да потвърди лиценза на РЛЕ, като повреди двигателите на „Барбапикола“, в случай че се опита да напусне системата. Фред му пращаше поздрави и напомняше, че Авасарала заплашва да го разпъне на кръст, ако провали мисията. Три различни нови организации настояваха за интервю, включително и лична молба от Моника Стюарт за предаване на живо веднага щом се върне.
Милър ги следеше над рамото му, докато се появи Наоми, след което детективът изчезна в облак от синкави искри.