— Мисля, че Моника те харесва — подхвърли ухилено Наоми и се изтегна на двойното противоускорително кресло, което използваха за легло. — След дванайсет минути Алекс ще превключи на максимално ускорение и ми се ще да умра.
— Моника ще флиртува и с гущер, ако това ще ѝ осигури добро интервю. Кажи на Алекс да задържи още половин час, за да пратя отговорите и да си приготвя пистолета.
Наоми се надигна със стенание.
— Ще направя кафе, а ти си търси патроните.
— Не си тръгвай. — Той се пресегна към нея. — Не искам да записвам в присъствието на Милър.
— Той е само в главата ти — промърмори Наоми, но все пак седна. — Няма да излезе на записа.
— Смяташ ли, че това ме кара да се чувствам по-спокоен? Наистина?
Наоми пропълзя в леглото и се сгуши в него. Той дръпна един кичур от косата ѝ и тя въздъхна.
— Обичам дългите полети, но когато ги няма тия убийствени натоварвания — призна тя. — Да си лежим, да си четем, да слушаме музика. Ужасно е, че си толкова известен.
— Но пък е причината да сме богати сега.
— Можем да продадем кораба и да си намерим работа на някой от пръстените на Сатурн…
Холдън мълчеше, играейки си с косата ѝ. Това не беше сериозно предложение. И двамата знаеха, че не могат да се върнат към предишния си живот. Той и Наоми на един ледовлекач, от който никой във вселената не се интересува — освен ако не закъснее с доставката. Анонимни хора, водещи анонимно съществуване. На кого ще му е нужна такава служба, след като вече има хиляди светове, изобилстващи от вода и въздух?
— Ще се справиш ли без мен долу? — попита Наоми.
Поясните заселници от Ганимед бяха прекарали месеци на „Барбапикола“ в подготовка за кацането на Ил. Упражнения за заздравяване на мускулите и костите, подсилване на растежа с хормони, за да издържат телата им в гравитация, малко по-силна от тази на Земята. Наоми нямаше нито време, нито желание да променя физиологията си заради тази работа. Холдън ѝ бе заявил, че трябва да е готова да се върне с него на Земята, когато тук приключат. Разговорът обаче остана недовършен, тема, която засега болезнено избягваха.
— Не, няма — заяви той. — Но имам ли избор?
— Еймъс ще се грижи за теб.
— Страхотно — рече Холдън. — Долу ме чака вероятно най-сериозната криза в две слънчеви системи и вместо да водя със себе си мъдър съветник, вземам човек, който най-вероятно ще се забърка в някой бой в бара.
— Може пък да ти е полезен точно с това — рече тя и плъзна пръсти по гърдите му. — Нали не си спрял да вземаш лекарствата против рак?
— Всеки ден. — „И до края на живота си.“ Но не го добави.
— Нека техният доктор те прегледа, след като кацнете.
— Добре.
— Те те използват — добави тя, сякаш вече не го бяха обсъдили.
— Зная.
— Наясно са, че всичко ще се обърка. Каквото и да решите, все ще има някой недоволен или разгневен. Затова пращат теб. Ти си жертвеният агнец. Наеха те, защото няма да скриеш нищо, но тъкмо затова лесно могат да те обвинят в каквото им е удобно.
— Ако мислех, че е неизбежно, нямаше да приема работата — отвърна Холдън. — И си давам сметка защо са избрали мен. Не е защото съм най-квалифицираният. Но не съм и идиотът, за който ме смятат. Мисля, че научих някои номера.
Наоми вдигна ръка и дръпна косата му на темето. Преди да успее да изохка, тя му показа няколко кичура. Бяха посивели.
— Дърто псе — рече.
Полетът до Ил бе много по-изтощителен от дългите периоди на полет под тяга в открития космос. Всеки път, когато „Росинант“ снижаваше ускорението до поносими размери за хранене или поддръжка, Холдън получаваше десетки съобщения, които трябваше да прегледа и на които да отговори. Капитанът на „Едуард Израел“ настояваше с нарастваща упоритост Холдън да отправи заплахи към капитана на „Барбапикола“. Заселниците и техните колеги и сънародници на „Барбапикола“ искаха от него да бъде вдигната блокадата. И двете страни се обвиняваха една друга за ескалирането на конфликта, макар че според Холдън фактът, че досега само заселниците бяха пролели кръв, отслабваше позициите им.
Аргументът им обаче, че само продажбата на литий може да превърне колонията им в жизнеспособна и че блокадата на орбитата ще предизвика глад, изглеждаше напълно основателен. РЛЕ продължаваше да настоява, че щом разполага с лиценз от ООН, рудодобивните права и товарът с литий на орбита им принадлежат.
— Има хиляди светове за изследване, а ние продължаваме да се караме за ресурси — промърмори Холдън, след като прочете едно особено дълго и гневно писмо от правния съветник на РЛЕ, който се намираше на „Израел“.