— Ти си в безопасност. Имаме нужда от теб.
— А когато нямате?
— Тогава никой няма да е в безопасност — отвърна Милър и сините му очи блеснаха зловещо. — Така че престани да се вманиачаваш. Другият въпрос?
Холдън седна на пода. Опасяваше се да зададе въпроса защо Милър е в главата му, тъй като се ужасяваше от обяснението, че той е заразен. Фактът, че не е, но има материал на кораба, му носеше едновременно облекчение и нови страхове.
— Какво ще открием долу на Ил? Какво търсиш там?
— Същото както винаги. Кой го е направил — обясни Милър. — В края на краищата някой е убил цивилизацията, която е построила всичко това.
— И как ще разберем дали сме го намерили?
— Ах — ухили се широко Милър. Наведе се напред, Холдън подуши във въздуха мирис на кисело и мед, но осъзнаваше, че съществува само в осезанията му. — Ще разберем.
8.
Елви
Пясъчните бури обикновено започваха късно следобед и продължаваха до малко след залез-слънце. В началото хоризонтът на запад се скриваше от мараня. После малките растителни аналози в полето зад къщата ѝ се свиваха нацупено като устни, опитали лимон, и двайсет минути по-късно градът, руините и небето изчезваха във вълни от сух пясък.
Елви седеше на бюрото, Фелсия в близкия край на леглото, а Файез бе опрял гръб на стената.
Фелсия бе станала редовен посетител. Елви нямаше нищо против, дори ѝ бе приятно. Благодарение на момичето се смекчаваше границата между местните и хората от РЛЕ… изчезваше споменът за случилото се.
Днес обаче тя се чувстваше различно. Фелсия изглеждаше по-напрегната от обичайното. Може би заради това, че корабът с посредника на ООН приближаваше. Или бе виновно времето.
— Значи, нашата Слънчева система има само едно дърво на живота — говореше Елви и мърдаше с пръсти във въздуха, сякаш правеше фокус. — Всичко, което сме открили и опознали след това, споделя това общо начало. Но не знаем защо.
— Защо го споделяме всички? — попита Фелсия.
— Защото не се е случило два пъти — отвърна Елви. — Само един вид Шрьодингеров кристал. Една кодирана карта. Но защо? След като са съществували всички нужни материали, за да могат аминокиселините да строят, свързват и взаимодействат, защо след първата линия на създаване не е възникнала и втора, а после още една и още една? Защо животът е възникнал само веднъж?
— И какъв е отговорът? — попита Фелсия.
Елви отпусна ръце. Един особено силен порив на вятъра запокити пясък в стъклото.
— Кой отговор?
— Защо се е случило само веднъж?
— О. Не зная. Това е загадка.
— По същата причина, поради която има само един хуманоид — обади се Файез. — Този, който е изтребил конкуренцията.
— Това са спекулации — възрази Елви. — Нищо във фосилите, изровени на Земята, не доказва, че е имало повече от едно начало на живота. Не можем да се придържаме към теории само защото ни звучат добре.
— Елви много си пада по загадките — намигна Файез на Фелсия. — Затова ѝ е скучно с типове като мен, които са привикнали с невежеството си.
— Човек не може да знае всичко — подхвърли Елви в опит да го обърне на шега.
— Бог ми е свидетел, аз съм от невежите. Особено на тази планета — махна с ръка Файез. — Няма смисъл да се пращат геолози тук.
— Сигурна съм, че се справяш добре — изтъкна Елви.
— Аз ли? Да, безупречен съм. Планетата е виновна. Тя няма геология. Всичко е изкуствено.
— Какво искате да кажете? — учуди се Фелсия.
Файез разпери ръце сякаш ѝ представяше целия свят.
— Геологията изучава естествените модели. Тук няма нищо естествено. Цялата планета е една машина. Литият, който вашите хора добиват? Нито един природен процес не е в състояние да го докара в толкова пречистен вид толкова близо до повърхността. Няма как да стане. Така че вероятно този, който е построил порталите, се е постарал да струпа всичкия литий на едно място.
— Изумително, нали? — вметна Елви.
— Ако си в индустриалния бранш. Само че аз не съм. А южните плата? Знаеш ли какви са различията при тях? Никакви. Подлежащата плоча е плоска като чиния, обрасла с трева. На около петдесет километра оттук съществува някаква тектонична машина за изглаждане на лед, за която не съм достатъчно квалифициран да говоря. Да кажем нещо и за тунелите. Ами да, трябва да са стара планетарна транспортна система. Но ето…
— Имам нужда от препоръчително писмо — произнесе неочаквано Фелсия, изчерви се и сведе очи. Елви и Файез се спогледаха. Вятърът отвън виеше и шепнеше.
— За какво? — попита внимателно Елви.
— Искам да постъпя в университет — отвърна момичето. Говореше бързо, сякаш произнасяше думите под натиск, но постепенно се успокои. — Мама смята, че вероятно ще ме приемат. Говорих с Хадрианския институт на Луната и мама уреди да се върна на Палада, където „Барбапикола“ ще откара рудата, а оттам да продължа сама, но ще ми трябва препоръчително писмо, а не мога да помоля никого в града, защото ще кажат на татко и…