— Уф — въздъхна Елви. — Добре. Не зная. Искам да кажа, не съм запозната с научните ти качества и…
— Сериозно? — изпръхтя насмешливо Файез. — Елви, това е само препоръчително писмо. Няма да полагаш клетва. Дай на детето възможност.
— Ами… просто смятам, че не бива да говоря за неща, които не познавам.
— Когато отидох да се запиша в долния университет, сам си написах препоръките. Две от тях бяха от хора, които измислих. Никой не провери.
Елви зяпна.
— Наистина?
— Ти си изумителна жена, Елви, но нямам представа как си оцеляла в този див свят. — Файез се обърна към Фелсия. — Ако тя не иска, аз ще ти го напиша. Утре ще е готово, съгласна?
— Ох, не зная как ще ви се отблагодаря — възкликна Фелсия, която вече изглеждаше по-спокойна.
Файез махна небрежно с ръка.
— Стига ми неувяхващата ти признателност. Какво поприще си избра?
През следващия половин час Фелсия им говори за медицинската кариера на майка си, за имунодефицита на мъртвия си брат и за вътреклетъчната сигнална регулация. Елви си даде сметка, че несъзнателно е смятала момичето за по-малко, отколкото е в действителност. Имаше продълговатото тяло и сравнително едрата глава на поясен и по някое време при запознанството им Елви я бе категоризирала в ученическа възраст. Всъщност Фелсия със сигурност бе достатъчно зряла, за да ходи в долния университет.
Светлината навън премина от светлобежово към охра, сетне стана кафеникава, а накрая притъмня съвсем. Вятърът утихна. Когато Елви отвори вратата, верандата и пътеката под искрящите звезди бе покрита с два сантиметра прах. Миришеше на прясно разкопана земя. Вероятно е някакъв аналог на актиномицетите, помисли си Елви. Може би такъв, който може да се разнася от вятъра. Или беше нещо друго. Нещо по-странно.
Фелсия се отправи към града, Файез се прибра в неговата къщичка. Доколкото тя можеше да определи, Файез бе един от малцината в тяхната група, който спеше сам. Судям и Толерсон бяха най-свежата двойка. Лаберже и Маравалис току-що бяха скъсали връзка, започната още в началото на пътуването, и всеки от двамата вече се срещаше с друг.
Сексът не бе нещо нетипично за една научна група. Непрофесионалната му природа бе в противовес със строгите научни занимания, но и се затрудняваше единствено от сравнително ограничения избор и чудатостите на някои учени. Хората са си хора. Ако изпитваше някаква ревност към тях, то тя не бе заради конкретна връзка, а заради самата интимност. Щеше да е приятно да има с кого да се разхожда след буря. Някой да я буди сутрин. Интересно каква ли е сексуалната политика сред местните заселници? Може би РЛЕ трябваше да помислят и за довеждане на психолози.
Вдясно и пред нея стърчаха древните руини на чужда цивилизация, тъмни силуети на фона на по-светлия хоризонт. Сред тях трепкаше светлинка. Беше слаба, едва забележима. По-мъничка от звезда, нямаше да ѝ обърне внимание, ако не се местеше. Някой отново беше отишъл в руините. Заразяваше място с безценни находки. Даваше си сметка, че се ядосва, защото това е по-добре, отколкото да се чувства самотна или виновна. Тя пое обратно към къщичката, стиснала устни. Взе фенерче, провери батерията и закрачи към руините, следвайки подскачащото пред нея синкаво петно. Ситният прах потъваше под обувките ѝ като сняг, скоро мускулите на краката я заболяха от нетипичното усилие.
Когато наближи руините, стори ѝ се, че мъждукащата светлина се насочва в друга посока. Обратно към града. Тя извика, но никой не отговори. Остана в мрака почти минута, чувствайки се несигурна, после засрамена и накрая отново ядосана.
Сред прясно навалялия прах се виждаше наскоро отъпкан път. Беше достатъчно широк, за да мине по него кола. Елви поклати глава и тръгна по пътя, който се извиваше около един висок хълм и се връщаше обратно сред странните постройки.
Когато влезе вътре, светлината озари стени и повърхности, и хвърли навсякъде блестящи отражения. Там, където имаше навес или покрив, се виждаха следите в прахоляка. Много следи. Не беше някой самотник от града, решил да се поразтъпче. Тези хора се отнасяха към руините като към техен клуб. Образците, взети от научния екип от това място, щяха да са компрометирани. Микроорганизмите, смес от познати и непознати, и това, което ще се получи от взаимодействието им в една напълно неконтролирана среда. Същото, разбира се, важеше и за целия град. Тези сгради са били построени от друга цивилизация, древна и могъща, за която човечеството все още не знаеше нищо. Не са някакви къщички на дърво.