Куп изчака нетърпеливо, докато отключи машината и я дръпне на заден, сетне скочи вътре и забарабани нервно по таблото.
— Да вървим, да вървим, да вървим.
Басиа потегли.
По средата на пътя до руините се натъкнаха на още четирима от доверените хора на Куп. Пит, Скоти, Кейт и Ибрахим. Липсваше Задие. Момченцето ѝ бе получило тежка очна инфекция и напоследък не се вясваше при тях. Кейт носеше платнена торба, когато я хвърли отзад, вътре издрънча метал, после четиримата се наместиха в колата.
— Това ли е? — попита Куп, сочейки към торбата, и Кейт отвърна с кимване, а после шляпна електрокара отстрани, за да даде знак на Басиа, че може да тръгва.
Басиа не попита какво има вътре. Твърде късно бе за въпроси.
Както винаги руините тънеха в мрак и изглеждаха пусти, но Куп накара Басиа да заобиколи, за да ги доближат от другата страна.
— За по-сигурно — обясни той.
Когато Кейт отвори торбата, Басиа не се учуди, че е пълна с оръжие. „Барбапикола“ не беше боен кораб. Не бяха взели от Ганимед големи запаси от оръжие, но и малкото, с което разполагаха, бе свалено със заселниците на повърхността. Тук бе почти целият набор. Кейт извади едрокалибрена пушка и се зае да пълни магазина с пластмасови патрони. Беше висока, кокалеста жена с широка челюст и дълбока резка между очите. Изглеждаше напълно естествено с пушка в ръка. Като войник. Когато Басиа взе от торбата пистолет с къса цев, се почувства като дете, готвещо се да играе на войници.
— Ще ти трябва и това, трепачо. — Ибрахим му подхвърли тесен метален предмет. Едва когато го улови, Басиа осъзна, че е пълнител. Нужни му бяха два опита, за да уцели правилния начин за поставяне. Какво всъщност ще правят? Ще взривят експлозивите и ще очистят района. Ще унищожат всички улики. Изглеждаше толкова просто, ала стомахът му се свиваше в тревожно очакване.
Докато другите от групата приключат със зареждането на оръжията, Басиа се отдалечи на няколко метра и вдигна глава към звездното небе. Една от точките горе бе огнената опашка на „Росинант“, корабът, с който пристигаше Джеймс Холдън. Посредникът. Този, който трябваше да попречи на заселниците и служителите на РЛЕ да се избият. Зачуди се дали Холдън ще успее да се появи навреме. Или отново ще закъснее. Както бе закъснял на Ганимед.
Катоа, синът на Басиа, не бе единственият, който се разболя. Чиято имунна система се срина от хилядите неуловими причини, свързани с живота извън гравитационния кладенец. Неколцина от тях тогава успяха да открият доктор Стрикланд. Човекът, който би трябвало да знае отговорите. Катоа, Тобиас, Анмари, Мей. Мей, която оцеля. И която Джеймс Холдън спаси от лабораториите на Йо.
Холдън бе там, когато намериха и Катоа. Басиа никога не се бе срещал с него на живо. Беше го виждал само по телевизията. Но бащата на Мей беше приятел. Прати писмо, в което разказа на Басиа какво се е случило и че е бил с Холдън, когато са открили тялото на момчето.
Защо единият, а не другият? Защо Мей, а не неговият Катоа? Защо някои хора умират, а други оживяват? Къде е справедливостта? Звездите, към които гледаше, не даваха отговори на такива въпроси.
Холдън пристигаше твърде късно, за да спре случващото се на Ил. Бе закъснял за отварянето на пръстените. За станалото с Венера. Ако Катоа бе още жив, Басиа нямаше да дойде тук, нито пък би останал.
Странна мисъл. Нереална. Басиа се опита да си се представи в онзи друг живот, но не успя. Погледна към грозното черно оръжие в ръцете си. И нямаше да се захване с това.
— Хайде — извика някой отзад и той се обърна. Беше Куп. — Да започваме, човече.
— Аха — отзова се Басиа, но всъщност само си пое дълбоко дъх. Нощният въздух беше студен и режещ, миришеше на влажна пръст и прашна буря. — Аха.
— Тръгвай тогава. — Куп се затича към руините. Кейт, Ибрахим, Пит и Скоти го последваха, стиснали оръжия по начин, за който предполагаха, че съответства на военните правила. Басиа носеше пистолета си за дулото, опасявайки се да не натисне случайно спусъка.
Навлязоха сред масивните чуждоземни постройки през един от множеството странични отвори. Прозорци? Врати? Нямаше извънземно, което да отговори на този въпрос. Вътре светлината, идеща от фенерчетата и миньорските начелници, се отразяваше в странните, причудливо наклонени стени. Материалът им наподобяваше камък, беше гладък като стъкло и изменяше цвета си от черно към розово под въздействие на светлината. Басиа прокара пръсти по близката стена.
Куп им даде знак да спрат, наведе се и пропълзя през един нисък отвор. Подаде глава и им помаха да го последват. Басиа прекрачи последен.