— Виждате ли? — прошепна Куп, сочейки помещението отвъд прозореца. — Знаех, че ще се разположат там.
Кейт надигна глава, погледна и се присви.
— Петима са. Рийв, шефът, и четирима от ченгетата му. Имат пистолети и шокови палки. Гледат в погрешната посока.
— Ще бъде лесно, шефе — прошепна Скоти с усмивка и вдигна предпазителя на пушката. Кейт отвори капачето на магазина колкото да се увери, че вътре има патрони. Куп вдигна тежкия си автоматичен пистолет и изтегли назад затвора. После разпери три пръста на другата си ръка и започна беззвучно да отброява.
Басиа ги огледа поред. Зачервени и развълнувани лица. Всички освен Пит, който гледаше към него и клатеше неодобрително глава. Басиа почти го чуваше да казва: „Не искам да правя това“.
Нещо се размести в ума му и светът рязко и почти болезнено дойде на фокус. Беше следвал Куп като хипнотизиран от мига, когато той се появи на работната площадка. А сега се готвеха да застрелят няколко души от отдела за сигурност на РЛЕ.
— Чакайте — произнесе той. Вместо отговор Куп се изправи, насочи пистолет към съседната стая и откри огън.
Умът на Басиа приемаше случващото се като насечен образ. Времето изгуби равномерния си ход и започна да забавя и подскача.
Куп, крещящ ругатни и стрелящ с пистолета към съседната стая. Басиа лежи по гръб и гледа патроните, които изхвърчат от оръжието на Куп и дрънчат по пода. Подскачат толкова бавно, че може да разчете обозначението върху тях. Там пише „бойни патрони, 7,5 мм“.
Скок напред.
Той стои до Кейт. Няма спомен да се е изправял. Тя стреля с пушката и звукът от изстрелите е оглушителен в тясното помещение. Той се чуди дали няма да оглушее за постоянно. В съседната стая трима мъже и две жени от РЛЕ пълзят, търсят укритие или се опитват да извадят оръжия. На лицата им се чете паника. Крещят един на друг, докато се движат. Басиа не може да различи нито дума. Един от тях стреля с пистолета си и куршумът се забива в стената до Кейт. Част от куршума или парченце от стената пробива дупка в бузата ѝ. Тя продължава да натиска спусъка сякаш не е забелязала раната.
Скок напред.
Една от жените от РЛЕ се държи за гърдите, а от раните ѝ шурти кръв. Лицето ѝ е бледо и изплашено. Той е на метри от нея, стои до Скоти. Скоти я прострелва отново, този път в шията. Жената пада назад с бавно движение, разперила ръце във вече безжизнен жест.
Скок напред.
Той е сам в коридора. Няма понятие къде е, нито как се е озовал тук. Чува стрелба зад себе си и викове. На няколко метра от него е един от мъжете от РЛЕ с шокова палка в ръка. Мъжът има тъмна кожа и зелени очи, изблещени от страх. Басиа внезапно си спомня, че името му е Зеб, макар че не знае откъде го е научил. Зеб запокитва палката към него и посяга към пистолета в кобура. Шоковата палка отскоча от главата на Басиа, отваряйки трисантиметрова рана, която започва да кърви, но той не я усеща. Вижда, че Зеб измъква пистолета, и без да мисли, насочва своя пистолет към него. Установява с изненада, че го е уловил правилно — за дръжката, с пръст на спусъка. Не помни кога го е направил. Натиска спусъка. Нищо не се случва. Готви се да го натисне отново, когато зад него отеква силен пукот и Зеб започва да пада, а от челото му се стича кръв. Басиа очаква да дойде следващото приплъзване във времето.
Но няма такова. Няма отсрочка. Няма бягство.
— Добра работа — произнесе Куп зад него. — Този за малко да се измъкне.
Басиа се обърна бавно, все още преживяващ видението. Фуга. Дисоциативно състояние. Споходи го неочакваното желание да вдигне пистолета и да застреля Куп. Ала това бе кратък импулс. Зеб лежеше на пода. Стрелбата бе утихнала.
Зад тях останалите хора от групата надаваха радостни и възбудени възгласи. Басиа погледна пистолета си и едва сега си спомни как боравят с тях във филмите. Поставяш пълнителя с патроните в дръжката, а след това трябва да изтеглиш патрон в цевта. Спомни си как Кейт бе проверявала затвора на своята пушка. Как Куп зареждаше своето оръжие. Пистолетът на Басиа нямаше да гръмне, колкото и да бе натискал спусъка.
Зеб спря да кърви. „Можех аз да съм на негово място“ — помисли си Басиа, но не почувства нищо. Никакво бреме. Все едно бе изпуснал пушек от ума си.
— Ей, човече, помогни ни да пренесем телата. — Куп го тупна по рамото. — Задие ще измие тук с корозивни материали и храносмилателни ензими, ще премахне всички улики, но това няма да свърши работа при едрите късове, нали?