Басиа им помогна. Отне им няколко часа да заровят петте трупа в неподатливата почва зад руините. Куп ги увери, че следващата прашна буря ще премахне всякакви следи, че някой е копал тук. Хората от РЛЕ просто ще изчезнат.
Скоти и Пит извадиха останалите експлозиви от руините и ги натовариха в електрокара. После се върнаха пеша в града, заедно с Кейт и Ибрахим. Кейт бе преметнала през рамо торбата с оръжия. Пистолетът на Басиа също беше вътре, без да е произвел и един изстрел.
— Трябваше да го направим — заяви Куп, след като си тръгнаха. Басиа не знаеше дали го казва на него, или на себе си. Но въпреки това кимна.
— Ти го организира. Знаеше, че ще трябва да ги избиеш, и ме забърка в това.
Куп сви рамене и му отправи жестока усмивка.
— Нима си очаквал да се случи друго, друже? Може да се преструваш, но ти беше наясно какво следва.
— Никога вече — заяви Басиа. — И ако някой в семейството ми пострада заради това, лично ще ти видя сметката.
Той върна електрокара в мината, сетне се прибра пеша вкъщи. Слънцето тъкмо изгряваше, когато пристъпи изтощен до смърт в банята. Мъжът в огледалото не приличаше на убиец, но ръцете му бяха изцапани с кръв. Той се зае да ги мие.
10.
Хейвлок
Около четири часа по-рано — когато Хейвлок бе на средата на своята десетчасова смяна — мъж, облечен в пурпурнооранжев костюм, толкова грозен, че пораждаше агресивни мисли, седна на дивана във видеостудиото на Марс. Хейвлок увисна на ремъците, докато го разглеждаше. Пристягането се бе превърнало в негова втора природа, макар да се чувстваше малко глупаво. Орбиталното пространство около Нова Тера бе почти празно и шансът за внезапно ускорение се свеждаше до нула. Правеше го по навик. На малкия монитор, монтиран на стената, младият мъж стисна ръката на водещата и се усмихна в камерата.
— От доста време не сте ни навестявали, мистър Карвело — рече водещата. — Благодаря ви, че се отбихте.
— Радвам се, че съм тук, Моника — отвърна мъжът и кимна. — Хубаво е да се върне човек.
— Имах възможността да играя новата ви игра и трябва да кажа, че е истинско откъсване от предишните ви работи.
— Така е — потвърди лаконично мъжът. Беше стиснал челюсти.
— Има обаче и някои противоречия — продължи водещата. Усмивката ѝ бе леко подигравателна. — Искате ли да поговорим за това?
— Вижте, Моника — каза мъжът с грозния костюм, — това, което изследваме тук, са последствията от насилието. Всеки вижда само първата част и не мисли за идващото после.
Ръчният терминал на Хейвлок изписука. Той намали звука на телевизора и прие повикването.
— Хейвлок — обади се Мъртри. — Имам обаждане, което искам да поемеш.
Гласът му бе спокоен и овладян и това накара дъха на Хейвлок да секне. Беше звукът на бедата и умът му скочи уплашено към първата възможност. „Росинант“ и Джеймс Холдън, посредникът на ООН, щеше да пристигне след десет часа. Почти бе тук. Ако нещо се е объркало с него…
— Нещо се е случило долу — прекъсна мислите му Мъртри. — Държа Каси на линия и искам да я овладееш, преди съвсем да е изгубила самообладание, докато разговарям с капитана.
— Толкова ли е зле?
— Да. Приеми разговора. Дръж се спокойно. Можеш ли да го направиш?
— Разбира се, шефе — увери го Хейвлок. — Ще бъда студен като ноемврийски ден и гладък като китайска коприна.
— Браво, човече.
Образът застина за миг, сетне от екрана го погледна Каси. Двамата бяха прекарали на кораба година и половина, познаваха се, дори бяха приятели, макар и не интимни. Беше дочул, че имала връзка за известно време с Арагао, но сетне се разделили. Хейвлок не проявяваше особен интерес към нея.
На екрана кожата ѝ имаше пепеляв цвят, очите ѝ бяха подпухнали и зачервени.
— Каси — рече Хейвлок, опитвайки се да ѝ внуши спокойствие, както го бяха учили да действа в случаи с вземане на заложници, което често ставаше по време на бунтовете на Церера. — Чух, че играта долу малко загрубяла.
Каси се разсмя, толкова силно, че размести камерата. Тя извърна глава за миг, сетне отново погледна в обектива.
— Няма ги — промълви. Настъпи пауза, през която тя местеше поглед, сякаш търсеше нещо. Вероятно други думи. — Изчезнаха.
— Добре — отвърна той, макар че в главата му напираха хиляди въпроси. „Какво е станало? Кой е изчезнал? Какво се е случило?“ Но Мъртри не му бе възлагал да проучи какво става, а и точно сега Каси не изглеждаше в състояние за разпит. — Мъртри говори с капитана.
— Зная — кимна Каси. — Имахме следа. Открихме скривалище. Рийв ги поведе натам. Аз останах тук със свидетелката.