— Началник отдел за сигурност Мъртри — представи се мъжът с униформа, който вървеше през тълпата сякаш тя не съществуваше. Подаде ръка и се усмихна. — „Роял Лиценз Енерджи“, шеф на експедиционния отряд.
Холдън се здрависа с него.
— Джим Холдън. Посредник на ООН и СВП.
Тълпата притихна и се дръпна, образувайки кръг.
— Значи вашите хора са изчезнали? — попита Холдън.
— Били са убити — поправи го Мъртри, без да сваля усмивката от лицето си. Имаше нещо в него, което накара Холдън да си помисли за акула. Оголени зъби и студени черни очи.
— Доколкото знам, това не е доказано.
— Вярно, че са почистили мястото на престъплението. Но аз не се съмнявам.
— Докато аз престана да изпитвам съмнения, да не се предприемат никакви действия — заяви твърдо Холдън. Усети, че Еймъс застава по-близо до него, като мълчалива заплаха.
Усмивката на Мъртри не стигаше очите му.
— Вие сте шефът.
— Посредник — поправи го Холдън с тон, който трябваше да подскаже, че за него това е едно и също.
Мъртри кимна, после плю в прахта.
— Разбира се.
Дигата се скъса и тълпата отново се люшна към тях, предвождана от висока жена. Тя протегна ръка към Холдън в гневен жест, очакващ ръкостискане. Щом Мъртри бе получил такова, тя също настояваше.
— Керъл Чиуиуи, координатор на колонията — представи се тя и стисна здраво ръката му. Значи първата жена е била някоя друга.
— Здравейте, госпожо координатор — поздрави Холдън.
— Този човек — заговори на висок глас тя, сочейки с пръст Мъртри — ни заплашва с военно положение! Той твърди, че лицензът позволява на РЛЕ да…
— Използва сила, за да опазва мира — довърши Мъртри с кимване и без да повишава тон.
— Да опазва мира? — подскочи Керъл. — Позволили сте на хората си да откриват първи огън!
Тълпата заръмжа неодобрително и отново екнаха викове. Холдън размаха ръце да ги успокои. Надяваше се, че изглежда по-авторитетно, отколкото се чувстваше. Когато Мъртри заговори, гласът му бе спокоен, но твърд.
— Не беше лесно да взема подобно решение. Но досега умираха само моите хора. Не мога да търпя повече заплахи срещу служители на РЛЕ и собствеността на компанията.
Висок мъж с голям череп, очевидно израсъл на Пояса, си проправи път до предния край.
— Май ти си този, дето ни заплашва, друже.
— Куп, моля те, не влошавай нещата — каза Керъл с уморена въздишка.
„Ах, значи Куп е тукашният размирник“ — помисли си Холдън и се опита да запомни лицето.
— На мен пък ми се струва… — ухили се нахално Куп и гласът му се издигна над глъчката. — Струва ми се, че в момента само един отправя заплахи тук.
Тълпата нададе одобрителни възгласи и Куп се ухили до уши, доволен от подкрепата.
Мъртри го изгледа и кимна, все така усмихнат.
— Вярно е, бих направил всичко, за да защитя хората си. Изгубихме твърде много, за да си позволим нови рискове.
— Ей, друже, не вини мен, ако не можеш да си следиш хората — подхвърли Куп и от тълпата долетя смях.
— Не се тревожи — каза Мъртри и пристъпи спокойно към Куп. — Ще разбера какво е станало с тях.
— Може би трябва да внимаваш. — Куп го изгледа отвисоко. — Защото току-виж те сполетяло и теб.
— Това беше недвусмислена заплаха — заяви Мъртри и извади оръжие.
Той застреля Куп в дясното око. Тялото на поясния се изпъна и тупна безпомощно на земята като машина, на която са дръпнали кабела. Пистолетът на Холдън бе в ръката му и прицелен в Мъртри, преди още да осъзнае напълно какво се е случило. Еймъс стоеше до него, също насочил оръжие към началника на отдела за сигурност. Униформените бяха извадили своите оръжия и ги бяха насочили към Холдън. В тълпата се бе възцарила мъртвешка тишина.
— Какво беше това, по дяволите! — извика Холдън. — Нали казах да не се предприемат никакви наказателни мерки! Казах го току-що!
— Така е. Но не беше наказателна мярка, а отговор на устна заплаха. — Мъртри свали пистолета и погледна Холдън. — Ние обявихме военно положение, съгласно член 71 от лиценза на ООН за разработка на този свят. Да се реагира незабавно и решително на всяка заплаха към персонала на РЛЕ. — Той изгледа продължително Холдън и добави: — Вече можете да свалите оръжието, капитане.
Еймъс пристъпи напред, но Холдън опря ръка на рамото му.
— Свали го, Еймъс. — Прибра своя пистолет и секунда по-късно шефът на сигурността направи същото.
— Радвам се, че успяхме да установим толкова бързо разбирателство по въпроса — отбеляза Мъртри. — Препоръчвам ви да се настаните. Ще дойда да ви навестя по-късно.