Координаторът бе уредил стаи за Холдън и Еймъс в голям сглобяем склад, преоборудван в нещо средно между продоволствен магазин, ресторант и салон. Стаите отзад бяха обзаведени с кушетка, маса и умивалник.
— Виждам, че са ни дали президентския апартамент — измърмори Еймъс, докато оставяше торбите на леглото. — Имам нужда от питие.
— Дай ми секунда — помоли Холдън, влезе в своята стая и се свърза с „Росинант“. Предаде пълен доклад за приземяването и застрелването на Куп. Наоми обеща да го препрати незабавно на Фред и Авасарала и му напомни да бъде внимателен.
Салонът, ако можеше да се нарече така, се състоеше от четири паянтови маси и двайсетина стола, разпръснати из помещението. Еймъс го чакаше там с две бутилки бира.
— Това ще ми дойде добре.
— Нямаш ли чувството, че тая работа не ни е по силите? — попита го Еймъс, след като отпи.
— И да имам — привикнал съм с него — отвърна Холдън.
— Тъй де.
Бяха на вторите бири, когато се появи Мъртри. Той поговори няколко минути с бармана, после седна срещу Холдън и постави на масата бутилка уиски и чаши.
— Пийнете с мен, капитане — рече и наля в трите чаши.
— Ще идете в затвора за това, което направихте днес — изтъкна Холдън, взе чашата и я гаврътна. Уискито имаше възкиселия вкус на поясен дестилат. — Лично ще се погрижа за това.
Мъртри повдигна рамене.
— Може би. Аз пък ще се погрижа хората ми да оцелеят до времето, когато ще трябва да се реши въпросът със затвора. Изгубих двайсет души, като се имат предвид взривът на совалката и убийството на наземния ми екип. Няма да губя повече.
— Вие сте служител на отдела за сигурност. Не можете да обявявате военно положение и да разстрелвате хора, които не ви се подчиняват. Не бих го допуснал от легитимно правителство, камо ли от наемно ченге като вас. — Холдън си сипа втора чаша и я обърна.
— Как се нарича тази планета?
— Какво?
— Планетата. Как ѝ е името?
Холдън се наведе напред, готов да произнесе „Ил“. После спря. Мъртри го гледаше насмешливо.
— Доста време сте работили за СВП, капитан Холдън. Неведнъж сте проявявали искрена неприязън към онзи тип корпорации и компании, които наемат хора като мен. Имам известни резерви относно вашата способност да се справите непредубедено в тази ситуация. Фактът, че ме заплашвате и обиждате, не може да промени преценката ми.
— Вие подкопахте авторитета ми, като убихте поясен пет минути след пристигането ми — обвини го Холдън.
— Така е. Действие, което вероятно ви кара да смятате, че не приемам на сериозно ролята ви тук. Но вашите приятели от ООН са на година и половина от това място — продължи Мъртри. — Помислете за това. Разговорите отнемат между осем и единайсет часа, корабите могат да долетят след деветнайсет месеца при нормална скорост. Нашето местно правителство бе избито от терористи. Хората ми са били застреляни, защото са се опитвали да установят граждански ред. Наистина ли смятате, че ще чакам вие да поправите това, което се е объркало? Не, аз ще разстрелвам всеки, който заплашва експедицията на РЛЕ и нейните членове, и това няма да наруши съня ми. Такова е положението, в което се озовахте. По-добре да привикнете с него.
— Зная кой сте — вметна Еймъс.
Досега той бе толкова тих, че Мъртри и Холдън се сепнаха изненадано.
— Кой съм аз? — попита Мъртри почти игриво.
— Убиец — рече Еймъс. Лицето му беше безизразно, говореше безгрижно. — Криете се зад полицейска значка и псевдоюридическо извинение, за да се престорите, че имате право. Но изобщо не става дума за това. Гръмнахте онзи тип пред всички. И нямате търпение да го направите отново.
— Така ли било? — предизвика го Мъртри.
— Да. Та, като един убиец на друг, ще ви посъветвам да не опитвате тоя номер с нас.
— Еймъс, успокой се — предупреди го Холдън, но двамата мъже не му обърнаха внимание.
— Прозвуча като заплаха — произнесе Мъртри.
— Ами беше точно това — отвърна с усмивка Еймъс.
Холдън осъзна, че и двамата мъже държат ръцете си под масата.
— Ей, вижте.
— Мисля, че един от нас ще завърши този разговор облян в кръв — процеди Мъртри.
— Защо не още сега? — сви рамене Еймъс. — Аз съм открит за предложения. Да пропуснем междинната част.
В продължение на един безкрайно дълъг миг Мъртри и Еймъс се измерваха с поглед, а през това време в главата на Холдън се въртяха разни мисли: „Ами ако убият Еймъс… ако застрелят Мъртри… ако застрелят мен…“.
— Желая ви приятен ден, момчета — обяви накрая Мъртри и се изправи бавно. Ръката му не беше върху пистолета. — Задръжте бутилката.