— Следващият, когото ще убият, ще съм аз.
— Може би.
— Или ще ме затворят до края на живота ми, ще ме откъснат от семейството.
— Ти сам се откъсна от нас — изтъкна Лусия, — когато се събра с тия склонни към насилие глупаци, които взривиха совалката. Ти ги докара от руините, когато убиха хората на РЛЕ. Ти сам избра да си с тях. Обичам те, Басиа Мъртън. Обичам те толкова, че сърцето ме боли. Но ти си глупав човек. И когато те отнемат от мен, няма да ти простя за това.
— Ти си сурова жена.
— Аз съм лекар — отвърна тя. — Свикнала съм да съобщавам на хората лошите новини.
Басиа надигна чашата с чай, преди съвсем да е изстинал.
— Мога да взема въже или верига от шахтите. Да окача тук пейка. И да се люлеем, докато разговаряме.
— Сигурно ще е приятно — съгласи се Лусия. В този момент патрулът на РЛЕ стигна края на улицата и обърна назад. Сенките им се издължаваха все повече.
— Трябва да се съсредоточим върху добива на литий, за да спечелим пари за колонията — продължи Басиа. — И да открием собствени енергийни източници.
— Така е.
— Не може вечно да разчитаме на енергоклетките от „Барб“. Някой ден корабът ще отлети към Палада, за да продаде рудата. И няма да е тук почти две години.
— Също вярно — потвърди Лусия. Тя допи своя чай и вдигна очи към звездите. — Липсва ми Юпитер в небето.
— Беше красиво — съгласи се Басиа. — Довечера по тъмно имам среща с Кейт и другите.
— Бас — рече тя, сетне въздъхна.
— Те ще искат да отмъстят за Куп. Но това само ще влоши още повече нещата.
— Че какво по-лошо от сегашното положение, питам се?
Басиа мълчеше, замислен за люлката, която би могъл да монтира на верандата. Или да добави водонагревател за банята. Или да построи по-голяма кухня и трапезария зад къщата. За всички неща, които едва ли ще може да направи.
Часовите бяха в далечния край на улицата, почти невидими заради тъмните униформи. Басиа се надигна.
— Можеш ли да ги накараш да не убиват никого повече? — попита Лусия с глас, сякаш го питаше дали иска още чай.
— Мога — отвърна Басиа, но долови лъжата в гласа си.
— Тогава върви.
Срещнаха се в къщата на Кейт. Пит, Скоти и Ибрахим. Дори Задие дойде, приятелката ѝ Аманда бе останала у дома да наглежда тяхното момче с инфектираното око. Това не беше добър знак. От всички тях Задие бе най-гневна. И с най-гореща кръв. Басиа бе работил с нея на Ганимед и неведнъж тя бе идвала сутрин с насинено око или подпухнали устни от среднощно сбиване в бара. Всички бяха изнервени, объркани, но Задие най-много щеше да настоява да действат.
— Те застреляха Куп — поде Скоти, когато всички се събраха. Не им съобщаваше новина, защото всички бяха присъствали на случката. Всички бяха видели. Но това бе началото на оправдание за нови насилия.
— Хладнокръвно — добави Задие и удари с юмрук дланта си. — Видяхме го всички. Просто го застреляха в лицето пред очите ни.
— Аз имам план — обади се Кейт. — Хората от РЛЕ са събрани…
— Кой ти е позволил да командваш? — попита Задие.
— Мъртри, ето кой.
Задие присви очи, но го пропусна край ушите си. Басиа се намести в края на кушетката. Беше изработена от подръчни материали, дъски от сандъците на кораба и останки от платовете, които фабрикаторът произвеждаше. Кейт имаше малка масичка, направена от местно дърво, поставена пред кушетката. Не беше съвсем равна и чашата с вода на Басиа се бе наклонила на една страна. По стените висяха снимки на семейството на Кейт, двете ѝ сестри, които все още живееха в Пояса, и техните деца. В ъгъла имаше керамична ваза, от която се подаваха изсъхнали клонки и треви.
Твърде домашна обстановка за среща от такъв тип. Беше толкова странно да обсъждат смъртта на десетина офицери от службата за сигурност във всекидневната на Кейт с тази ваза, пълна с клонки.
Скоти бе взел думата и ги убеждаваше да изчакат. Това не бе гласът на разума, а гласът на страха. Пит бе на негова страна и също смяташе, че напрежението не бива да ескалира. Кейт и Задие възразяваха на висок глас. Ибрахим мълчеше, само подръпваше долната си уста и гледаше намръщено в пода.
— Мисля да почакаме Холдън — предложи Басиа в промеждутъка между изказванията.
— Холдън е тук вече цял ден. Какво да чакаме? — озъби се гневно Кейт.
— Той има нужда от време, за да се ориентира в обстановката, да се срещне с нас — продължи Басиа, но гласът му издаваше неговата неувереност. — Нали е посредник. Може да разговаря с управителния съвет на СВП и ООН. Думите му ще имат тежест пред тях. Трябва да го привлечем на наша страна.