Беше виждала Холдън по новините. В началото на войната между Марс и Пояса той бе най-важният човек в Слънчевата система и макар с годините славата му да бе избледняла, така и не бе отминала напълно. Джеймс Холдън беше емблематична фигура. За някои той бе символ на триумфа на един-единствен кораб над правителства и корпорации. За други — агент на хаоса, който разпалваше войни и заплашваше установения ред в името на идеологическата чистота. Но за какъвто и да го смятаха хората, нямаше съмнение в едно — че е важен. Той бе човекът, който спаси Земята от протомолекулата. Човекът, предизвикал краха на „Мао-Квиковски“. Установил първия контакт с извънземния артефакт и отворил вратите, водещи към хиляди различни светове.
На живо изглеждаше различен от образа на екрана. Имаше широко лице, но не чак толкова. Мека и гладка кожа, непострадала от годините в космоса. В тъмнокафявата му коса се мяркаха сиви кичури, но очите му бяха все така сапфиреносини. Докато го гледаше, Холдън се почеса по брадичката и кимна на нещо, което Файез му казваше. Несъзнателен, мъжествен жест, който накара Елви да си помисли за едри животни — лъвове, горили, мечки. От него не се излъчваше заплаха, а сила и тя за първи път осъзна, че човекът, който ѝ бе познат само от екрана, стои в едно помещение с нея и диша същия въздух.
— Добре ли сте?
Елви се сепна. Мъжът, който зададе въпроса, бе висок, блед, мускулест. Заради бръснатата глава и голямото шкембе приличаше на едро бебе. Той положи ръка на рамото ѝ, за да я подкрепи.
— Добре? — отвърна тя и кой знае защо го произнесе като въпрос.
— За миг придобихте странен вид. Сигурна ли сте, че с вас всичко е наред?
— Трябва да се срещна с капитан Холдън — рече тя, като се опитваше да се съвземе. — Името ми е Елви Окойе, аз съм от РЛЕ. Екзобиолог.
— Елви! — провикна се Файез и ѝ махна с ръка.
Тя кимна и бледият мъж я придружи до масата, където седяха Файез и Холдън. Джеймс Холдън спря погледа си върху нея.
— Това е Елви — представи я Файез. — Познаваме се от горния университет.
— Здравейте — промърмори Елви с изтънял гласец. После се покашля.
— Приятно ми е да се запознаем. — Холдън стана и протегна ръка. Елви се здрависа с него сякаш бе обикновен човек. Гордееше се, че се владее толкова добре.
— Сядай — подкани я Файез и побутна един стол. — Тъкмо разказвах на капитана за проблема с ресурсите.
— Все още не е проблем — рече Елви. — Но ще стане.
Холдън въздъхна и опря пръсти едни в други.
— Надявам се да стигнем до споразумение, което ще е равнопоставено за всички.
Елви се намръщи и наклони глава.
— Как смятате да го направите?
Холдън повдигна вежди. Файез се наведе към нея.
— Разговаряхме за ресурси като литий и пари — обясни той и се обърна към Холдън. — Тя си мисли за храна и вода. Беше в друг контекст.
— Няма ли достатъчно вода? — попита Холдън.
— Има — отвърна Елви, молейки се да не се изчерви. Разбира се, че говореха за мините с литий. Трябваше да се досети. — Искам да кажа, вода има. И храна. Но това създава проблем. Намираме се сред напълно чужда биосфера. Всичко на това място е различно от нещата, с които сме свикнали. Изглежда, животът тук е изцяло бихирален.
— Наистина ли? — попита Холдън.
— Елви, никой не знае какво означава това — намеси се Файез.
Холдън се престори възпитано, че не го е чул.
— Но животните и насекомите тук изглеждат… е, не съвсем познати, но имат очи и други неща.
— Защото са претърпели същия селективен натиск — обясни Елви. — Някои от тези неща са просто удачна идея. На Земята очите са еволюирали четири или пет пъти в различни времена. Летенето поне три пъти. Повечето животни имат уста близо до сензорните си органи. Степента на едромащабни морфологични сходства въпреки подлежащите биохимични различия само потвърждава факта, че сме изправени пред изумителни научноизследователски възможности. Информацията, която успях да пратя досега, ще е достатъчна за пълноценни изследвания за цяло поколение напред, а едва съм одраскала повърхността.