— Прибираш ли се? — попита я Файез.
— Би трябвало. Не бях излизала, преди да отида при Рийв. Предполагам, че всички мои анализи са приключили. Вероятно ме чакат стотици гневни съобщения.
— А, сигурно — кимна той. — Значи вече си по-добре?
— Ти си третият, който ми задава този въпрос днес — погледна го Елви. — Да не би да се държа така, сякаш нещо не е наред с мен?
— Малко — призна Файез. — Но имаш право да си странна.
— Добре съм — увери го тя. Ръката ѝ все още бе изтръпнала на мястото, където я бе докоснал Холдън. Тя разтърка кожата. Отсреща по улицата крачеше поясно момиче с наведена глава и затъкнати в джобовете ръце. Зад нея Мъртри и Чандра Уей я гледаха с нескрито подозрение, стиснали автомати. Полъхна вятър и вдигна малки пясъчни вихрушки. Елви искаше да се прибере в къщата. Да се върне на „Едуард Израел“ и да отлети за дома. Ала същевременно осъзнаваше, че за нищо на света не би напуснала Нова Тера. Спомняше си как, когато бе малка и разтревожена от нещо, се гушваше в майка си и плачеше. Повтаряше ѝ, че иска да си е у дома — само че тогава си беше у дома. Нещо подобно изпитваше сега.
— Не го прави — подхвърли Файез.
— Какво да не правя?
— Не се влюбвай в Холдън.
— Не разбирам за какво говориш.
— В такъв случай наистина не го прави — повтори Файез с цинична усмивка и пое в друга посока.
14.
Холдън
— Това е първата колониална арбитражна среща — заговори Холдън, загледан в камерата в другия край на масата. — Името ми е Джеймс Холдън. Представител на колонията на Нова Тера…
— Ил — поправи го Керъл.
— … е Керъл Чиуиуи, колониален координатор. От страна на „Роял Лиценз Енерджи“ присъства шефът на отдела за сигурност Адолфъс Мъртри.
— Как точно се случи това? — попита Керъл. Гледаше към Мъртри, докато произнасяше тези думи, лицето ѝ бе непроницаемо. Холдън си помисли, че вероятно от нея ще излезе добър играч на покер.
Мъртри ѝ се усмихна. Лицето му бе също толкова неразгадаемо.
— Кое е това?
— Знаете добре за какво говоря — тросна се Керъл. — Какво правите тук? Вие сте наемен охранител. Нямате власт да…
— Вие ме поставихте в това положение — прекъсна я Мъртри, — когато убихте колониалния губернатор. Забравихте ли? Голямата експлозия? Корабът, който се разби. Такова нещо трудно се пропуска.
Холдън въздъхна и се облегна на неудобния стол. Ще ги остави да се разправят известно време, нека изпуснат па̀рата, а сетне ще тропне с крак и ще върне обсъждането към най-важните теми.
РЛЕ бяха предложили преговорите да се водят на борда на совалката или на „Едуард Израел“, където щеше да е далеч по-удобно. Но заселниците настояха това да стане в селището. Което означаваше, че вместо в кресла от заемащ формата на тялото гел ще трябва да седят на това, което местните бяха изработили от подръчни средства. Плотът на масата бе карбонова плоча, монтирана върху четири метални крака, помещението едва побираше нея и трите стола. На малка стенна лавица имаше димяща кана с кафе и изпаренията ѝ придаваха горчив вкус на въздуха. Еймъс се облягаше на вратата, скръстил ръце с изражение, което бе някъде на кръстопътя между скуката и сънливостта.
— … безкрайни обвинения без никакви доказателства, които да подкрепят престъпните ви намерения да заграбите… — говореше Керъл.
— Достатъчно — прекъсна я Холдън. — Стига с тези ядни изблици. Тук съм по молба на ООН и СВП, за да помогна за постигането на съгласие, което ще позволи на РЛЕ да продължи с научноизследователската дейност, за която е получила лиценз, и да помогне на хората, живеещи на Нова Тера…
— Ил.
— На Ил, да не пострадат при този процес.
— А какво ще стане със служителите на РЛЕ? — попита тихо Мъртри. — Те могат да пострадат, така ли?
— Не — отвърна Холдън. — Те също не бива да пострадат. Но в светлината на последните събития целта на тези срещи леко се промени.
— Видях само един човек, когото убиха, откакто пристигна Холдън, и той лежи на вашата съвест — подхвърли Керъл на Мъртри.
— Госпожо координатор — каза Холдън, — не бива да има повече нападения срещу персонал на РЛЕ. Този въпрос не подлежи на обсъждане. Няма да можем да постигнем каквото и да е споразумение, докато всички тук не бъдат сигурни, че са в безопасност.
— Но той…
— А вие — продължи Холдън, сочейки Мъртри — сте убиец и аз ще направя всичко възможно да бъдете изправен пред съда и наказан с цялата строгост на закона…