Куп нададе тих вик, дръпна рязко ръка и я размаха. Нищо не избухна, така че не беше нещо кой знае колко опасно.
— Мислите ли, че ще ни платят да я вдигнем отново? — попита Скоти.
Басиа изруга и плю на земята.
— Нямаше да стигнем дотук, ако не бяха разни типове, готови да бозаят от цицата на РЛЕ. Не могат да се приземят, ако площадката я няма. Достатъчно е да не я вдигаме повече.
Скоти се разсмя и изпусна облак дим.
— И без това ще пристигнат рано или късно. Така говорят хората. Защо да не им вземем парите?
— Хората са глупаци — тросна се Басиа.
Скоти кимна, замахна бързо и помете един гущер имитатор от седалката на електрокара. Опря крака на таблото и дръпна от лулата.
— Трябва да си плюем на петите, преди това чудо да подскочи във въздуха. Барутът вдига ужасен шум.
— Ей, момчета — подвикна Куп. — Готов съм. Да приключваме, а?
Скоти се надигна и закрачи към площадката. Басиа го последва, но първо взе оставената на таблото лула и я прибра в багажника.
— Експлозивите — промърмори той — експлодират.
Скоти сви рамене, но не изглеждаше впечатлен. Когато наближиха Куп, той вече бе повалил първия варел.
— Добра работа. Солидна.
— Благодаря — отвърна Басиа.
Куп легна по гръб на земята. Басиа легна до него. Скоти претърколи внимателно първата бомба между тях.
Басиа се пъхна под платформата, притегли един по един варелите и се зае да наглася жиците на детонаторите. По някое време чу електрически вой и си помисли, че Скоти се е метнал в колата и е отпрашил. Едва след няколко секунди осъзна, че се приближава втори електрокар.
— Ей — чу познатия глас на Питър.
— Кво дири тоя копелдак тук? — промърмори недоволно Куп и изтри чело с опакото на ръката.
— Искаш ли да разбера? — предложи Скоти.
— Басиа — рече Куп. — Иди питай кво иска Питър. Скоти още не си е изцапал гърба.
Басиа се измъкна изпод платформата и направи място за Скоти при последните две бомби. Колата на Питър бе паркирана до неговата и мъжът стоеше между двете, пристъпвайки от крак на крак. Гърбът и ръцете на Басиа бяха изтръпнали от усилието. Жадуваше всичко това да приключи час по-скоро и да се прибере у дома при Лусия, Фелсия и Яцек.
— Какво става? — попита Басиа.
— Те идват — отвърна Пит шепнешком, сякаш някой можеше да го чуе.
— Кой идва?
— Всички. Временният губернатор. Корпоративната охрана. Научен и технически екип. Всички. Работата е сериозна. Ще ни пуснат отгоре цяло правителство да ни управлява.
Басиа сви рамене.
— Стари новини. От осемнайсет месеца хвърчат насам с пълна тяга. Затова сме тук.
— Не — поклати глава Питър и погледна тревожно звездите. — Идват сега. „Едуард Израел“ премина в спирачен режим преди половин час. Излязъл е на висока орбита.
Басиа усети в устата си възкиселия вкус на страха. Той вдигна глава към небето. Милиарди непознати звезди, наричани още галактика Млечен път, само дето ги гледаше под друг ъгъл. Погледът му се местеше трескаво и изведнъж го видя. Движението му бе едва забележимо, но ако се вгледаш внимателно… Корабът бе пуснал своя товар. Транспортната совалка се снижаваше.
— Щях да ви съобщя по радиото, но Куп каза, че прослушвали всички честоти и… — Басиа не го изслуша. Той вече тичаше назад. Скоти и Куп тъкмо се измъкваха изпод площадката. Куп изтупа прашните си панталони и се ухили.
— Имаме проблем — съобщи Басиа. — Корабът вече се спуска. Вече са в атмосферата.
Куп вдигна глава. Светлината от фенерчето хвърли сенки по лицето му.
— Хъм — изсумтя той.
— Мислех, че си наясно, човече. Мислех, че следиш какво става горе.
Куп сви рамене, нито се съгласи, нито възрази.
— Трябва да измъкнем бомбите отдолу — продължи Басиа. Скоти понечи да коленичи, но Куп сложи ръка на рамото му.
— Защо? — попита.
— Ако се опитат да се приземят сега, може да задействат бомбите — обясни Басиа.
Куп му отговори с усмивка.
— Може — кимна. — И какво от това?