— Нямате…
— … веднага щом се върнем в някоя част на космоса, където цари законност и ред. Което ни отвежда до първата тема за обсъждане. Съществуват две противоположни искания относно въпроса кой има право да ръководи тази експедиция. Трябва да определим кой ще налага закона тук.
Вместо отговор Мъртри извади от джоба си навит на руло дисплей. Разгъна го на масата и върху дисплея се появи текстът от документа на ООН, даващ лиценз на РЛЕ за научна експедиция на Нова Тера. Керъл изпръхтя презрително и го бутна през масата към него.
— Да — рече Холдън. — РЛЕ има легален мандат от ООН, който им предава контрола върху тази планета за времето на тяхната научна мисия. Но не можем да пренебрегнем факта, че на Нова Тера, или Ил, са живели хора месеци преди този лиценз да е бил издаден.
— Не, не можем — заяви Керъл.
— Затова трябва да потърсим компромис — продължи Холдън, — който ще позволи на РЛЕ да свърши работата, за която е тук. Работа, от която — надяваме се — ще имаме полза всички, включително и колонистите. Това е нов свят. Възможно е да съществуват огромен брой опасности, за които не си даваме сметка. Но този компромис трябва също така да позволи на местните жители да придобият статут на самоуправление.
Еймъс изхърка, притворил очи, главата му клюмна, той се сепна и я вдигна рязко.
— Накратко казано — не спираше Холдън, — искам РЛЕ да се захванат с наука, а колонистите да продължат да живеят своя живот и никой повече да не бъде убиван. Как ще го постигнем?
Мъртри наклони стола си назад, вдигна ръце и сплете пръсти на тила си.
— Одеве подчертахте дебело — заговори той, — че ще се погрижите на всяка цена да бъда арестуван веднага щом се озовем в цивилизования космос.
— Да.
— Но по моя сметка колонистите — той произнесе с насмешка тази дума, — досега са избили поне двайсетина от моите хора.
— И когато узнаем кои са виновниците — заяви Холдън, — те също ще бъдат пратени обратно в Слънчевата система и изправени на съд.
— Сега пък детектив ли сте? — изгледа го подигравателно Мъртри. Холдън усети, че по гърба му пробягват тръпки, и се огледа, сякаш очакваше в стаята да се появи Милър.
— Смятам, че офицерите от отдела за сигурност на РЛЕ трябва да продължат разследването на тези престъпления, работейки в сътрудничество с господин Бъртън и мен.
— Почакайте — вдигна ръка Керъл, — няма да му позволя…
— Само разследване. Никакви процеси, нито наказания, единствено задържане, и то с изричното ми съгласие.
— С изричното ви съгласие? — повтори Мъртри, като произнасяше бавно всяка дума. Той се усмихна. — Ако те позволят на хората ми да продължат да разследват убийствата, докато ние тук водим преговори, ако ни позволят да се защитаваме и гарантират, че всеки, срещу когото има неоспорими доказателства, ще бъде задържан за бъдещ процес, тогава съм съгласен.
— Разбира се, че е съгласен! — извика Керъл. — Нужно му е да протака, за да ни види сметката!
Холдън я погледна намръщено.
— Обяснете.
— Ние все още не сме самоподдържаща се колония. Имаме кораб на орбита. Той ни доставя енергоклетки и ни пуска храна и припаси, ала засега не можем да разчитаме да си осигуряваме прехраната. Дори да си набавим семена, посевите ни едва ли ще покълнат заради чуждите микроорганизми в почвата. Имаме отчаяна нужда от складове с храна, торове, медицински средства.
— Всичко това РЛЕ с радост ще ви… — поде Мъртри.
— Затова пък разполагаме с най-богатите залежи от литий, които познава човечеството. С тази руда ние можем да си купим всичко, което ни трябва. Само че „Израел“ не позволява на „Барбапикола“ да прати совалката, за да натовари последния добив, и заплашва да спре кораба ни, ако се опита да напусне орбита.
— Ние държим правата за разработка на природните залежи на Нова Тера — обяви Мъртри. — Така е според документите на ООН.
Керъл удари с длан масата, звукът прозвуча като изстрел в тясната стая.
— Виждате ли? Игра на изчакване. Достатъчно му е да ни попречи да продаваме принадлежащия ни по право добив и скоро няма да има значение кому принадлежи това право. Дори ако ни го прехвърлят, ще бъде твърде късно и всички ще измрем от глад.
— Тоест — попита Холдън — вие настоявате да продължите с товаренето на литиева руда на „Барбапикола“, докато се обсъждат правата върху нея?
Керъл отвори уста, затвори я и скръсти ръце.
— Да — заяви тя.
— Добре — кимна Холдън. — Струва ми се съвсем справедливо. Който и да спечели правото да продава тази руда, тя трябва да бъде транспортирана и „Барб“ е не по-лош избор от всеки друг.