— При подходяща дистанция можем да се справим и с „Росинант“ — кимна Мъртри. — Само че същото важи и за тях, а те имат ракети. Не, достатъчно е да сме готови за всякакви неприятности. Което ме отвежда и при въпроса. Имам решение за един от твоите проблеми.
— Сър?
— За тези скучаещи учени. Изгубихме доста хора от охраната, а се намираме в крайно враждебно обкръжение. Ще се наложи да се заемеш с тренировки.
— Имате предвид да ги наема на работа в отдела за сигурност?
— Нищо официално — рече Мъртри. — Но ще е добре да имаме десетина души, които са запознати с нашето оборудване и оръжията, и са преминали начална подготовка, макар и при ниска гравитация.
Хейвлок кимна.
— Милиция, с други думи.
— Вече се погрижих на всички да е ясно, че ние държим властта тук долу. Холдън се мисли за някакъв шибан Соломон. Нямам нищо против да го оставя в заблуждение засега, но като му дойде времето, ще трябва да обуем подкованите ботуши, за да стъпим по-здраво на земята. Или на „Барбапикола“. Ще се радвам да не се стига дотам, но имам нужда от резервен план. Ще можеш ли да го направиш?
— Трябва да проверя в разпоредбите — отвърна Хейвлок. — Почти съм сигурен, че ще е в разрез с корпоративната политика. Началството е доста докачливо на тема отговорности.
— Пратиха ни на задника на света, в сърцето на нищото, и ще оставят банда нагли фермери да ни избиват? — изсумтя Мъртри навъсено. — Хич не ме интересува какво си мислят. Не е необходимо да го правим официално. Измисли някакъв клуб. Приятели, споделящи интереса си към тактически бойни действия при ниска гравитация. Направи им пистолети за пейнтбол. Просто се постарай да са готови.
— В случай, че ни потрябват.
— Именно. — Мъртри го дари с увиснала гравитационна усмивка. — В случай, че ни потрябват.
По принцип Хейвлок можеше да прекарва по-голямата част от времето в канцеларията на отдела, пристегнат в креслото на Мъртри, и да използва неговия пулт. Вместо това обаче предпочиташе собственото си място при ареста. Казваше си, че е защото системата е нагласена по неговите предпочитания, че там вече е въвел всички обезопасителни кодове, но знаеше, че има и друго. Мъртри имаше способността да доминира пространството около себе си дори когато не е там и Хейвлок нямаше да се чувства удобно. Така че, когато приключи втората смяна, шефът на инженерната работна група дойде при него в станцията за вътрешна сигурност.
Главен инженер Матю Коенен беше нисък и набит мъж с побеляла коса и родилно петно на шията, което така и не си бе направил труда да премахне. Той влетя в канцеларията на Хейвлок скръстил ръце и присвил крака като разгневен балетист.
— Благодаря ви, че наминахте — рече Хейвлок вместо поздрав.
— Някакви неприятности? — попита троснато Коенен.
— Не. — Хейвлок говореше с рязък глас, както обикновено правеше, когато бе дежурен. — Исках да ви помоля да съберем група. Десетина души, с които да тренираме тактически упражнения.
Главният инженер смръщи вежди и линиите около устата му се задълбочиха. Хейвлок го гледаше от високо. Беше прекарал твърде много години като ченге на твърде много поясни станции, за да се плаши от намръщени изражения.
— Групови тактически упражнения?
— Да, при нулева гравитация — потвърди Хейвлок. — Със снаряжение за борба с безредици. Колкото да поддържаме във форма умовете и телата им.
Коенен повдигна брадичка, втренчил поглед в Хейвлок. Беше жест, нетипичен за поясните.
— За военни действия ли говорим? Да не очакваме нещо?
Хейвлок сви рамене.
— Това е само за всеки случай.
— Добре, тогава. Мога да събера още единайсет души. Кога ни искате?
— Колко време ще отнеме?
Коенен почука с пръст ръчния терминал.
— Мога да ги повикам още сега.
Хейвлок се усмихна.
— Ще се срещнем в хангара на совалката в седем часа. Аз ще се погрижа за снаряжението. Ще тренираме по един час всеки ден.
— Ще го вкарам в графика.
Те си кимнаха, главният инженер опря крак на входа на една от килиите и се приготви да се оттласне към изхода. Хейвлок усети смътно безпокойство, сякаш бе забравил нещо. Нещо важно.
Когато изплува, той вдигна ръка.
— Момент!
Мъжът извърна главна. Вече се беше завъртял в пространството и умът на Хейвлок трябваше да прещрака, за да възприеме новата му позиция, да определи отново кое е горе и кое долу. Той затвори очи, усетил, че му призлява.
— Да?
— Когато подбирате групата — произнесе той през стиснати зъби. — Без поясни.