За първи път Коенен се усмихна.
— Без майтап? — попита.
Като временно заемащ поста началник на сигурността от него се очакваше да се храни в офицерската столова. Един от дребните жестове, които осигуряваха на кораба усещане за йерархия, за следване на правила и норми. От това, разбира се, имаше и директна полза. Опашките бяха по-къси, на стенния екран обикновено показваха нещо интересно. В момента висш чиновник от ООН с неудобен на вид сив костюм бе опрял длани върху широко стъклено бюро. Операторът показваше лицето му отблизо, за да може да се разпознава на ръчен терминал, но върху стенния екран се виждаха дори порите и бръчиците.
— Ние сме в началото на нова златна ера — говореше чиновникът. — И мащабите ѝ са невъобразими. Всичко, което сме правили от първите каменни сечива до куполите на Ганимед, по същество се базира на ресурсите на една планета. Да, нуждата от минерали и редки полезни изкопаеми ни откара на Марс и Луната. И на Пояса. Нуждата от инфраструктура създаде системата на Юпитер и тя далеч надхвърля предварителните ни представи. Но сега пред нас се разкрива възможност за разширяване, която е в много степени по-голяма от всяка предишна.
Хейвлок отлепи фолиевия капак на своята порция. Месото и чушките бяха пригодени за консумация в безтегловност — твърди късчета от протеини и зеленчуци, които нямаше да се разпаднат във въздуха, ала се топяха и имаха приятен вкус в устата. Не бяха по-удобни от тубичките с паста, но пък беше толкова приятно да се яде твърда храна. Той хвърли първото кубче в устата си и усети как се разтваря в слюнка. Камерата от Земята показваше млада жена със сериозно изражение.
— Но създателите на протомолекулата — говореше тя, — онази раса, която някога я е пратила на Феба?
— Изминали са милиарди години, откакто е станало това — заяви костюмираният мъж. — Нито една от сондите ни не откри признаци за високоразвита цивилизация. Натъквахме се само на руини. И все пак възможностите, които се отварят пред нас, са невероятни!
Хейвлок надигна тубичката с вода.
— Тогава каква е уловката? — попита жената.
„Уловката е, че първото, което видяхме, когато стигнахме там, беше тълпа поясни натрапници, настояващи, че мястото им принадлежи, и готови да ни избият, за да го докажат.“ На екрана служителят на ООН разпери ръце.
— В момента при нас са постъпили над четири хиляди молби за права за изследване и експлоатация на тези системи. Трябва да ги разгледаме внимателно, ако не искаме да настъпи хаос. Действията на тези поясни с нищо не ни помагат.
— Проклети поясни — произнесе един глас. Хейвлок се обърна и откри, че зад него е застанал капитан Маруик. Червеникавата му коса бе по-прошарена от времето, когато отлетяха от Земята. Хейвлок кимна.
— Нещо против да ви правя компания, господин Хейвлок?
— Ни най-малко — каза Хейвлок, но едва сдържа изненадата си.
Капитанът се настани до масата и се пристегна с ремък. На стената зад него камерата се пренесе от мъжа с костюма към жената, която го интервюираше. Но Хейвлок не сваляше поглед от капитана.
— Как вървят нещата на повърхността? — попита Маруик, докато отваряше консервата. Произнасяше думите сякаш всичко бе само любезен разговор. При друг случай вероятно щеше да се получи.
— Видели сте докладите.
— Да, докладите. Написани за случай на официално разследване. И все пак съм изненадан, че нашият общ познат Мъртри е успял да наложи волята си въпреки пристигането на посредника.
— Ситуацията го е наложила — отвърна Хейвлок. — Изгубихме много добри хора долу заради въздържаност и търпение.
Маруик започна да си тананика, което би могло да означава всичко. Погледът му бе фиксиран някъде над лявото рамо на Хейвлок.
— Вярно, че за момента ние изглеждаме по-силната страна — поде капитанът. — Дано обаче нашият приятел долу не забравя, че това няма да е вечно.
— Не съм сигурен, че разбирам какво казвате.
— Ами, реално погледнато, аз не съм част от експедиционния отряд, нали? „Израел“ е моето царство. Използвам ранга си, когато се обръщам към службата на Земята, но всъщност не съм нищо повече от шофьор на камион. Ала в някой момент аз ще подкарам този камион обратно през портала, а от другата страна ще ме чакат Фред Джонсън и неговата въоръжена до зъби база. Предпочитам да не мисли за мен като за цел.
Хейвлок дъвчеше бавно, смръщил чело.
— Ние сме тези, които спазваха правилата тук. Дойдохме с научен екип и изолиращ купол. Наехме ги да ни построят площадка за кацане, а те взривиха совалката. Ние сме добрите, те — лошите.