— Това би било… чудесно — отвърна Холдън. — Благодаря ви.
— Само внимавайте с Файез. Той краде одеяла.
Джим Холдън се измъкна от транспортера. Тя чу стъпките му към палатката, шума на повдигащо се чергило. Сви се и притисна колене към корема. Чудовището от пустинята се бе смалило до тлеещи въглени, които озаряваха нощта. Усещаше унижението си почти като физическа болка.
— Глупачка — рече тихо. — Глупачка, глупачка, глупачка.
Чуждоземният мрак не изрази несъгласие.
17.
Басиа
Куп и Кейт бяха от старата школа на СВП, от времето, когато Съюзът на външните планети бе само подкрепяно от оръжия виждане за света. Бяха израсли в йерархията заедно, когато дори само да носиш емблемата на СВП на ръкава си, можеше да доведе до арест. Бяха се научили да се прокрадват незабелязано през контролните постове на Земно-марсианската коалиция, да залагат бомби, да пренасят оръжия, тоест да се държат като терористи, за каквито ги смятаха вътрешните планети. Единствената причина, поради която и двамата не бяха попаднали в затворнически лагери, бе, че СВП в края на краищата бе извоювал надмощие. След Ерос вътрешните планети бяха започнали да се отнасят към СВП като към законно правителство и много от войниците му получиха амнистия като част от спогодбата за неприлагане на сила.
Сега Кейт бе обикновен миньор като всички останали, но можеше да използва изрази като „тактическо предимство“ и звучеше сякаш наистина знае за какво говори.
— Теренът и многобройните възвишения са тактическо предимство — обясняваше тя на малката група, събрала се в нейната къща. — Но противникът притежава огнево надмощие. Това няма как да се избегне. Имаме не повече от десетина пушки. Все още можем да вземем експлозиви, но сделката, която сключи с РЛЕ Холдън, го прави много рисковано.
— Проклет да е този Холдън — промърмори Задие.
— Скоро ще се разправим с него — увери я Кейт.
Публиката ѝ се състоеше от обичайните лица. Очната инфекция на сина на Задие се бе влошила и сега жена ѝ стоеше през цялото време при него. Басиа имаше усещането, че Задие търси някого, върху когото да стовари вината за трагедията в семейството ѝ. Пит, Скоти и Ибрахим също присъстваха, ветерани от единствената им схватка с хората от РЛЕ. Това им придаваше известен статут сред останалите в групата. Но имаше и няколко нови лица. Други членове на колонията, които може би досега се бяха колебали как да постъпят, ала бяха подтикнати да поемат пътя на съпротивата от бруталната постъпка на Мъртри. От жертвата, в която се превърна Куп.
— Как? — попита Скоти. — Как ще се справим с Холдън?
— Смятам да разрешим всички наши проблеми с една многофронтова операция — продължи Кейт със сложните формулировки. — Мъртри и хората му, Холдън и неговият главорез, всички вкупом. Ключът към този тип война са парите.
— Да направим окупацията прекалено скъпа? — Ибрахим кимна одобрително. Той също беше служил в СВП.
— Именно. Така накарахме вътрешните да дръпнат алчните си ръце от колониите ни в Пояса. Ако не е икономически изгодно да ни окупират, те няма да го сторят. Всеки от тях, който получи у дома труп в чувал, ще е поредният пирон в корпоративния ковчег. — Кейт удари с юмрук дланта си, за да подчертае казаното.
— Не те разбирам. Как убийството им ще ни помогне? — попита Басиа. Беше се съгласил да дойде на тайното събрание с надеждата да охлади някои по-разпалени глави. Ала това му се струваше все по-малко вероятно.
— Ще са им нужни осемнайсет месеца, за да пратят нови части тук — обясни Кейт. — Това означава да се лишат от транспортен кораб за далечни полети за три години и повече. Скъпо занятие. А през тази година и половина, докато летят насам, ние ще укрепим нашите позиции. Ще изградим лагери по хълмовете. Ще се окопаем. За да победят, ще им е нужна пълномащабна офанзива. Станция Медина няма да подкрепи такъв подход, макар и да са ни ядосани, защото ескалираме конфликта.
— Принудително съюзничество — кимна отново Ибрахим.
— Като по учебник — подчерта Кейт.
В стаята се възцари мълчание, докато всички обмисляха чутото. Металният покрив вибрираше и издаваше стържещи звуци под напора на вятъра. Стъклата на прозорците пукаха, изстивайки от нощния въздух. Десетина души вдишваха и издишваха чуждоземната атмосфера.
— Те вече са тук — обади се Басиа, нарушавайки тишината. — Няма ли да направят точно това?