— Кой и какво да направи? — попита Скоти.
— „Росинант“ — отвърна Басиа. — Вече е на орбита. Боен кораб, с оръдия, ракети и Бог знае какво още. Ако убием Холдън, няма ли просто да ни бомбардират?
— Да се надяваме, че ще го направят! — почти извика срещу него Кейт. — Божичко, дано да стане. Няколко репортажа за избити заселници, бомбардирани от кораб на ООН, и обществените настроения ще ни спечелят войната.
Басиа кимна, сякаш се съгласяваше, ала всъщност си помисли: „Попаднах при неподходящите хора“.
— Ето защо трябва незабавно да се заемем и с двете групи — продължи Кейт. В гласа ѝ се долавяше известна напевност, както говореше преди Куп. Сякаш духът му бе тук с тях и вземаше участие в обсъждането. — Имат патрул от двама души, който обикаля непрестанно. Ще пратим хора да ги следят, докато бъде подаден сигналът. Втора група ще държи под наблюдение сградата, където са се разположили Мъртри и хората му. Трета група ще иде в бара, в който дремят нощем Холдън и неговият човек. За първа група предлагам Скоти и Ибрахим. Аз ще водя…
Кейт изложи пред тях във всички подробности безумния план за масово убийство, сякаш беше някаква игра. Координиране на атаките, за да започнат едновременно и никой да не успее да вдигне тревога. Използваше фрази като „огнева полоса“ и „максимална агресивност“, като че ли не говореше за разстрела на десетина мъже и жени, докато спят. Хората срещу нея кимаха и я слушаха напрегнато. Басиа бе изненадан колко лесно немислимото се бе превърнало в нещо обичайно.
— Децата ми живеят тук — обади се той неочаквано.
— Какво? — стресна се Кейт и го изгледа с искрена изненада. Беше я прекъснал насред изречението. — Не раз…
— Труповете, които ще снимаме, за да пратим в новините — продължи Басиа. — Това ще са моите деца.
Кейт изцъкли очи, все още изненадана, но не и ядосана.
— Какво?
— Дойдох тук, за да се опитам да ви разубедя да не правите глупости — каза той, изправи се и се обърна към всички присъстващи. — Мислех си, че след като Куп го няма, е време да сложим край. Но сега вече не ми се струва само обикновена глупост. Не и когато говорите за мъртви приятели и роднини като за медийно средство. Това е истинското зло. И не мога да съм част от него.
В стаята се възцари мъртвешка тишина.
— Ако се опиташ да ни попречиш… — поде Ибрахим, но Басиа се завъртя към него.
— И какво? — попита, толкова отблизо, че дъхът му разроши бакенбардите на Ибрахим. — Ако ви попреча — тогава какво? Не спирай заплахата на средата, мъжки.
Ибрахим беше по-дребен от него. Сведе очи и не каза нищо. За миг Басиа почувства облекчение, че тъкмо Ибрахим го бе предизвикал, а не Кейт. Басиа се страхуваше от нея. Никога досега не бе посмявал да ѝ се опълчи.
— Ваша работа — рече той, изгледа ги и кимна. — Аз си тръгвам.
Останалите започнаха да разговарят приглушено, когато вратата зад него се затвори, не чуваше какво си казват. От този шум обаче космите на тила му настръхнаха. Зачуди се дали не бе стигнал твърде далеч и дали ще се задоволят да премахнат само него, или и Лусия.
По средата на пътя до дома се натъкна на патрула на РЛЕ. Две жени с тежка броня, заради която изглеждаха обемисти и опасни. Едната от тях, със светла кожа и гарвановочерна коса, му кимна, докато се разминаваха. Всичко в нея излъчваше заплаха — бронята, тежкият автомат, който носеше в ръце, шоковите гранати и белезниците на колана. Приятелската ѝ усмивка бе в контраст с останалото, но Басиа не можа да прогони от съзнанието си образа на нейното окървавено, проснато на улицата тяло, застреляно в гърба от някого от неговите приятели.
Лусия го чакаше на верандата и пиеше нещо, изпускащо пара в нощния въздух. Не беше чай. Почти беше свършил. Вероятно гореща вода с малко лимонова подправка. Но дори и тези дребни удоволствия скоро щяха да изчезнат, ако не им разрешат да търгуват с рудата.
Басиа се отпусна уморено на твърдия карбонов под.
— Е? — попита тя.
— Не пожелаха да ме чуят — въздъхна Басиа. — Планират избиването на хората от РЛЕ. На всички. И на Джим Холдън и неговите хора.
Лусия поклати леко глава.
— А ти?
— В този момент може би обсъждат и моето премахване. Но не мисля, че ще го направят, освен ако не им се изпреча на пътя. Както и да е, не мога да участвам с тях. Казах им го. Лусия, съжалявам, че стигнах дотук. Аз съм един глупав човек.
Лусия му се усмихна тъжно и постави ръка върху неговата.
— Ако не предприемеш нищо, все още ще си на тяхна страна.
Басиа се намръщи. Във въздуха витаеше мирисът на скорошна прашна буря. Мирис на гробище.