Басиа не го остави да завърши.
— Освен това планират да убият и вас.
Холдън се изправи. Не изглеждаше ядосан, по-скоро обиден.
— Мен? Защо ще убиват мен?
— Смятат, че това ще прати послание — обясни с извинителен тон. — А и са ядосани, че им взехте експлозивите.
— Казах ти — обърна се Холдън към Еймъс. — Мислиш, че си постигнал добър компромис, а винаги има недоволни.
Без да осъзнава какво прави, Басиа сграбчи бутилката от масата и я надигна. Вероятно го носеха със себе си, защото уискито бе по-добро от всичко, което можеше да се намери в колонията. Течността загря приятно гърлото и стомаха му, но не донесе очакваното успокоение. Той побутна шишето към Еймъс, но едрият мъж го спря.
— Задръж го, братко. Май повече имаш нужда от него.
— Какво смятате да правите? — обърна се Басиа към Холдън.
— За убийството ли? Нищо. Без значение е, защото всички си тръгваме.
— Всички си…
— Евакуирам планетата. Всички. До един.
— Не — поклати глава Басиа. — Никой няма да си тръгва. Не можем да го направим сега.
„Аз помогнах да убият хора, за да останем тук.“
— Напротив, заминаваме — поклати глава Холдън. — Нещо много лошо се случва на тази планета и няма никаква връзка с инатливи поясни и социопатични корпоративни охранители.
Басиа надигна отново бутилката. От алкохола започваше да му се вие свят, но поне тревогата се разтваряше.
— Не разбирам.
— Някой е живял тук по-рано — махна с ръка Холдън. Трябваше да минат няколко секунди, преди обърканият ум на Басиа да осъзнае, че не говори за селището. — Може би са си отишли, може би не, но са оставили разни неща тук и те се пробуждат. Така че преди да станем втори Ерос под голямо открито небе, всички трябва да изчезнем.
Басиа кимна, без да разбира. Еймъс му се ухили и каза:
— Кулите и роботите, човече. Говори за извънземни. Май нещо се готви да отвори очи.
— В момента пращам съобщение на „Росинант“, за да информират ООН и СВП — продължи Холдън. — Препоръките ми са всички да бъдат вдигнати на орбита колкото се може по-скоро. Ще поискам от командването на „Израел“ и „Барбапикола“ да съдействат за това.
— Няма да стане — възрази с мек глас Басиа.
— Зная, че пазарлъкът ще е труден — кимна Холдън. — Но аз умея да настоявам. А веднъж поема ли командването…
— Те няма да заминат — прекъсна го Басиа. — Хората вече дадоха кръвта си за тази земя. Умряха за нея. Готови сме да се избиваме, за да останем, така че със сигурност ще воюваме и с всяка друга заплаха, която иска да ни прогони.
— Стига изобщо някой да оцелее — подхвърли Еймъс.
— Да, така е — съгласи се Басиа. — Ако някой изобщо оцелее.
18.
Холдън
Мъртри и хората му бяха преустроили малкия сглобяем охранителен пост в крепост. Вътрешните стени бяха напръскани с енергопоглъщаща пяна, която приличаше на мазилка, ала образуваше балистична преграда, способна да устои на стрелково оръжие и леки експлозии. В ъгъла бе поставен голям сандък за оръжия, но в него имаше само няколко автомата. Тъй като Холдън не знаеше числеността на хората, приобщени към групата, това можеше да е както добър, така и лош знак.
Мъртри седеше зад малко бюро, върху което бе поставил ръчен терминал. Беше се облегнал назад, скръстил ръце на тила и на устните му трептеше неопределена усмивка. Приличаше на човек, който няма закъде да бърза.
— Чухте ли ме, като ви казах, че има хора, които замислят да избият вашия екип? — попита Холдън.
— Ще ми се да престанете да използвате тази дума — обади се Керъл Чиуиуи. Тя настояваше да присъства на всяка среща между Холдън и служителите на РЛЕ и желанието ѝ бе съвсем резонно. Но сега, когато нейните събратя готвеха нападение, едно подобно решение можеше да изложи всички на непредсказуем риск.
— Да избият? — повтори Мъртри. — Нали няма да го наречете терористична атака? Защото по-скоро ми прилича на обикновено убийство. Не е толкова претенциозно.
— Почакайте — вдигна ръка Холдън, забелязал, че Керъл се готви да отвърне на хвърлената примамка. — Престанете и двамата още сега. Търпимостта ми към постоянните ви спречквания си има предел. Повече няма да обсъждаме права за ползване и въпроси от типа кой кого е нападнал пръв.
— Няма ли? — повдигна вежди Мъртри. — А за какво ще говорим тогава?
— Ще ви кажа какво ще се случи.
— Щял да ни каже — повтори насмешливо Мъртри.
— Вие нямате власт тук — изтъкна Керъл. Холдън овладя раздразнението си, осъзнал, че двамата не му помагат с нищо.