— Две неща са се променили в последно време, а друго не е — заговори той, като се стараеше тонът му да е спокоен. — Насилието ескалира и всички ние сме на ръба на малка война между колонията и РЛЕ. И вероятно, което е по-важно, чуждоземният материал, оставен на тази планета, изглежда, се пробужда.
— А кое е това, което не е? — попита Мъртри.
— Какво?
— Което не се е променило.
— Аха. — Холдън се облегна на бюрото. — Все още аз съм единственият човек в тази система, който разполага с боен кораб. Така че, като имаме предвид изброените три неща, ще напуснем тази планета преди вие, идиоти такива, да се изтребите помежду си или преди чуждоземните да ни избият.
— Сега пък заплахи? — подхвърли зад гърба му Керъл.
Без да откъсва поглед от Мъртри, Холдън отвърна:
— Приемайте го както ви харесва. Но започнете незабавна подготовка за евакуация. Свалете долу совалките на „Израел“. Още сега. „Израел“ отлита след трийсет часа и ще искате да сте на борда, когато това стане.
— Не можете — произнесе спокойно Керъл и Холдън се завъртя към нея.
— Мога. Ще свалим долу совалката на „Барб“ и ви предлагам да накарате хората си да вземат каквото сметнат за ценно и необходимо, и да се натоварят. Защото „Барб“ си тръгва.
Керъл изопна устни и ръцете ѝ се свиха в юмруци.
— Свършихте ли? — попита нехайно Мъртри. — Мога ли да ви запозная с възраженията си?
— Няма такива. — Холдън дръпна стол и се отпусна.
— Ето значи каква е цената на славата — подсмихна се Мъртри. — Вие сте един от най-известните хора в Слънчевата система. Тъкмо затова ви пратиха. Славата ви дава илюзия за сила и власт. Но това е само фасада.
— Не, фактът, че притежавам „Росинант“…
Мъртри размаха ръка в снизходителен жест, който обикновено използваше срещу Керъл.
— Вие сте известен като човек, който се опитва да спаси всички. Нещо като белия рицар на Слънчевата система. Победител на гиганти от типа на „Протоген“ и „Мао-Квик“. Корабът ви е наречен подходящо. — Мъртри се разсмя, забелязал намръщеното изражение на Холдън. — Да, чел съм тази книга — кимна той. — Никой не очаква великият Джеймс Холдън да заема страна. Да се уговаря тайно с колонистите или с някоя от онези гадни земни компании. Вие сте човек без тайни програми и подтекстове.
— Страхотно — каза Холдън. — Благодаря за прозрението. А сега, повикайте хората си и…
— Но ние се намираме на осемнайсет месеца път от най-близката юридическа институция и единствената реална сила, на която можете да разчитате тук, е насилието.
— Вие сте човекът, който използва насилие тук — побърза да вметне Керъл.
— Така е — съгласи се Мъртри. — Познавам предимствата на този похват по-добре от други. И това, което знам за вас, капитан Холдън, е, че вие не ги познавате. Сега, ако този безскрупулен тип, когото сте довели с вас, беше отправил подобни заплахи, щях да ги приема сериозно. Но не и от вас. Разполагате с кораб на орбита, който е в състояние да превърне в газови облаци „Израел“ и „Барбапикола“, а след това да унищожите всяко човешко същество на повърхността. Но вие не сте човекът, който би натиснал този спусък, и двамата го осъзнаваме. Спестете си заплахите. Те са безпочвени.
— Вие сте изгубили контрол — отвърна Холдън. — Вие сте безумец и веднага щом РЛЕ узнае…
— Какво да узнае? Че посредникът на ООН се е изплашил от някакъв чуждоземен обект на планетата, а аз не съм? — прекъсна го Мъртри. — Пратете им подробен доклад. Сигурен съм, че с вашата репутация и подкрепата на ООН и СВП думите ви ще бъдат чути и обмислени с цялата нужна сериозност. И може би — може би — след три години ще пристигне смяна, която да ме свали от заемания пост.
Холдън се изправи и сложи ръка на дръжката на оръжието си.
— А може би аз ще ви освободя още сега.
В стаята се възцари тишина. Мъртри гледаше намръщено Холдън и, изглежда, за първи път бе заварен неподготвен. Холдън чакаше, без да откъсва очи от неговите, достатъчно ядосан, за да го предизвика, и сърдит на себе си, че е стигнал до това положение.
Мъртри се усмихна. Но това не сне напрежението.
— Ако бяхте взели с вас вашето приятелче, тази заплаха щеше да има някаква тежест. И двамата знаем кой е убиецът във вашия екипаж.
По вратата се чу драскане. Керъл се отмести встрани, сякаш се дръпваше от огневата линия. Холдън не сваляше поглед от Мъртри. Мъжът го гледа известно време намръщено, после отново се засмя. „Започва се“ — помисли си Холдън и се опита да не позволи на ръцете си да затреперят от прилива на адреналин.
Когато терминалът на масата изписука с повикване за разговор, Холдън бе толкова стъписан, че извади пистолета наполовина, преди да се спре. Мъртри не помръдна. Терминалът изписука отново.