— Мога ли отговоря? — попита той.
Холдън кимна и пусна пистолета в кобура. Мъртри взе терминала и натисна копчето.
— Тук Уей — чу се глас.
— Давай.
— Групата зае позиция. Птичките са в гнездото и точат човки. Започваме ли?
— Задръж. — Мъртри остави терминала и вдигна очи към Холдън. — Вие все още сте под влиянието на случилото се на Ерос. Разбирам го. Не преценявате рационално тази чуждоземна заплаха, пък и кой би могъл? Прощавам ви заплахите. И оценявам, че първоначалната ви идея да дойдете тук бе, за да ме предупредите за опасността срещу моя екип. Това ми говори, че въпреки различията ни все още искате да спасите моите хора.
— Просто не искам никой да умира тук — отвърна Холдън, надявайки се отчаяно, че може би Мъртри все пак ще отстъпи.
— Е, това едва ли е напълно възможно — възрази Мъртри. — Аз съм специалистът по тези проблеми. Мислите ли, че не знаех за този малък бунт? Узнах го още преди вас.
— Подслушвате колонистите — досети се Холдън. Нямаше как иначе да е научил.
— Всяка сграда от това селище — потвърди Мъртри. — Наистина ви благодаря, че дойдохте тук, но мисля, че ситуацията е под контрол.
— Подслушвате моя град? — изригна Керъл, изглежда, гневът най-сетне бе победил страха ѝ.
— Какво сте намислили? — изгледа го Холдън. — Не правете нищо глупаво.
Мъртри само се усмихна и вдигна ръчния терминал.
— Ударната група действа.
Отвън отекнаха изстрели, приглушени от пяната, покриваща стените. Звучаха като далечен пукот. Като отгласи от фойерверки или пропукала се хидроизолация.
— О, не — извика Керъл и хукна към вратата. Холдън я последва, като натискаше терминала за връзка с Еймъс.
Навън звукът бе далеч по-силен. Стакато от изстрели разкъсваше мирната нощ, небето се озаряваше от кратки отблясъци. Холдън се втурна право към изстрелите, крещейки в терминала на Еймъс да дойде. Спъна се в мрака, изпусна терминала, но не се наведе да го вземе.
В северния край на селището откри останалата част от охранителите на Мъртри да стрелят по една от къщите. Отвътре отвръщаха на стрелбата. Охранителите крещяха на хората в къщата да се предадат, а те псуваха и отговаряха с огън. От строшените прозорци на постройката бълваше дим, нещо вътре гореше.
— Спрете! — изрева Холдън, когато наближи хората от РЛЕ. Те не му обърнаха внимание и продължиха да обсипват къщата с куршуми. Отвътре продължаваха да ехтят изстрели, следвани от приглушения звук от удрящи се в бронята проектили. Една жена тупна по гръб и извика от болка и изненада. Останалите се съсредоточиха върху прозореца, от който бе дошъл изстрелът, и скоро след това рамката му се разпадна и рухна вътре.
Пламъците в къщата внезапно лумнаха, пращайки вълна от топлина. Някой вътре изкрещя уплашено. Предната врата, изрешетена от стрелбата, се отвори. Навън изтича жена с пушка в ръка. Охранителите я повалиха с откоси и тя тупна сред локва кръв до верандата.
— Те горят! — извика Холдън, сграбчи най-близкия охранител за ръката и го разтърси. — Трябва да ги измъкнем!
Вместо отговор мъжът го избута назад.
— Сър, останете встрани, докато очистим района!
Холдън на свой ред го бутна, достатъчно силно, за да го събори в прахта, и изтича при повалената жена пред къщата. Някой отвътре вероятно реши, че ги напада, защото треснаха нови изстрели и на метър зад него избухна миниатюрен взрив. Хората от РЛЕ реагираха незабавно и Холдън се озова между двете огневи линии.
„Ето пак“ — мина през главата му самотна мисъл, лаконичен коментар, че е допуснал да се случи отново.
Той се хвърли на земята и изпълзя към тялото на простреляната жена, крещейки на всички да спрат. Никой не го чуваше. Огънят в къщата се разгоря с нов оглушителен тътен и топлината обгори оголените части на лицето и ръцете му. Холдън сграбчи повалената жена за ръцете и започна да я влачи встрани от пламъците. Препъна се, когато доближи охранителите, и падна в краката им.
— Помогнете ѝ — изграка пресипнало. Надигна се на ръце и колене, но остана така, твърде замаян, за да се изправи.
Член на отряда се наведе над жената и поклати глава.
— Мъртва е.
Холдън рухна в прахоляка, внезапно изгубил сили. Твърде късно. Голямата месомелачка, от която се бе опитал да спаси тези хора, продължаваше да ги дъвче неумолимо, а те — да се подреждат на опашка пред зейналата ѝ паст.
— Задръжте го — чу се нисък глас. Беше Уей. Тази, която бе дошла с тях и бе застреляла чуждоземния робот. Тя се наведе и Холдън не видя в очите ѝ и капчица състрадание.