— Майната ти — изруга я той и се изправи на крака. — Никого няма да задържате.
Уей го блъсна в гърдите с приклада и го повали на земята. Един от другите насочи оръжието си към него. Холдън осъзна, че е много възможно да го застрелят.
— Спрете веднага — обади се един глас. Мъртри изплува от мрака. — Никой няма да застрелва капитан Холдън.
— Той се опита да помогне на терористите — възрази Уей.
— Така ли? — Мъртри се престори на изненадан. — Не сте го направили, нали? Това би било нарушение на неутралния ви статут тук, нали?
— Опитах се да помогна на простреляна жена — отвърна Холдън полуприведен. Гърдите го боляха, когато си поемаше въздух.
— Звучи ми логично — рече Мъртри. — В това ли се изразяваше помощта му за терористите?
Уей кимна и извърна ядосано глава.
— Значи няма причини да ви задържаме — продължи Мъртри с развеселен тон. „Той е луд — осъзна Холдън. — Напълно му се е разхлопала дъската. Мога да го убия още сега и да сложа край на това.“ Представи си как Милър кима одобрително на тази мисъл.
— Сър — заговори Уей, вдигна автомата и го насочи в мрака, — идват още.
— Дръжте си гащите — извика откъм тъмнината Еймъс и пристъпи в осветената част. С него бяха Басиа Мъртън, Керъл Чиуиуи и още неколцина заселници.
— Божичко! — Керъл гледаше към пожара. — Някой успя ли да се измъкне?
Един от охранителите посочи с дулото лежащото на земята тяло.
— Ей тази.
— Задие — разпозна я Басиа. — Те са я убили.
Мъртри пристъпи напред и се покашля многозначително. Когато всички погледнаха към него, обяви:
— Моят отряд обкръжи къщата, в която се спотайваха терористи, подготвящи план за убийството ми и изтреблението на отряда охранители от РЛЕ, както и на капитан Холдън. Те разполагаха с пушки и вероятно експлозиви. Когато хората ми поискаха да излязат невъоръжени от сградата и с вдигнати ръце, терористите откриха огън. Всички терористи бяха избити от ответен огън. Възможно е експлозивите, които са възнамерявали да използват срещу нас, да са спомогнали за пожара и унищожението на къщата. Всичко, направено тук, бе съгласно изискванията на закона и наредбата за защита на персонала на РЛЕ, както и за да бъде опазен животът на посредника на ООН и СВП.
Керъл гледаше в шок горящата къща.
— Съгласно…
— Господин Мъртън — продължи Мъртри. — Радвам се, че се появихте тук. Сержант Уей, арестувайте Мъртън.
— Какво? — Басиа вдигна ръце и отстъпи. — Защо мен?
— Не! — Холдън застана пред Уей и опря ръка в гръдната ѝ броня. — Няма да позволя.
— Господи Мъртън е участник в заговора — обясни Мъртри достатъчно силно, за да го чуе стичащото се множество. — Той е присъствал на тайна среща, на която се е обсъждала атаката, и съществуват сериозни съмнения, че е участвал в друга атака, при която са загинали петима от хората ми. Може би ще знае нещо и за смъртта на губернатор Трайинг. — После продължи малко по-тихо. — Дръпни се от пътя ни, Холдън, иначе ще минем през теб. — Уей го гледаше с мрачна усмивка. Един от охранителите го заобиколи и извади от джоба си пластмасов кабел за задържане.
Еймъс се изправи пред Басиа и удари охранителя в лицето. Прозвуча като чук, стоварващ се върху пържола. Охранителят падна на земята сякаш бе кукла, на която са прерязали конците.
— Не — повтори Еймъс, разтърси десницата си и сви болезнено устни. — Уф.
Останалите охранители вдигнаха оръжия и ги насочиха към него. Холдън видя, че Еймъс спуска ръка към кобура, изтича пред него и извика:
— Спри!
— Ние ще го приберем! — рече Мъртри, сочейки Басиа. — По един или друг начин. Засега ще си затворя очите за нападението над един от хората ми. Да речем, че емоциите са взели връх.
— И без това всички заминаваме — изтъкна Холдън, като се стараеше да говори с нисък глас, обръщайки се повече към Мъртри, отколкото към тълпата.
— Нямате власт да наредите на никого да си тръгне — заяви Мъртри. — Мисля, че приключихме с този въпрос.
— Междувременно — продължи Холдън, сякаш не го бе чул, — ООН ще задържи този човек. Басиа. Като свидетел на разследването. Той ще бъде затворен на моя кораб, няма да заплашва хората ви, а когато се върнем и представите доказателства, ще позволим да бъде арестуван.
— „Когато се върнем“ — повтори Мъртри с ленива усмивка. — И какво, ще го държите затворен няколко години? Защото го обвинявам в нещо?
— Ако се наложи — завъртя глава Холдън. — Защото не вярвам и за секунда, че няма да го убиете.