Мъртри повдигна рамене.
— Добре. Тогава нека бъде ваш багаж. Само го махнете от моята планета.
Басиа изглеждаше стъписан, погледът му блуждаеше разсеяно. Колонистите се заеха да потушават пожара. Мъртри и хората му стояха и гледаха, без да предлагат помощ — осезаемо напомняне за заплахата, която представляваха.
Холдън се отправи към центъра, следван от Басиа и Еймъс. Потупа джобове, търсейки ръчния терминал, преди да се сети, че го бе изпуснал в тъмнината. Нямаше шанс да го намери, затова зае този на Еймъс и се обади на кораба.
— Наоми — поде веднага щом чу гласа ѝ. — Свали „Роси“ на площадката за кацане. Ще трябва да разтоварим нашите тежки брони и да вземем по-мощни оръжия.
— Не ми звучи добре — отвърна тя.
— И не е. Някакви вести от ООН или Фред?
— Нищо засега. Да разбирам ли, че хората от РЛЕ и заселниците не бързат да си тръгват?
— Да — потвърди с въздишка Холдън. — Предпочитат да останат тук и да се избиват, докато онази чуждоземна гадост започне да ги превръща в резервни части.
— А ти? — попита тя. Имаше предвид ще се качва ли горе. Това би било най-разумното нещо.
— Още не — отвърна ѝ. — Ако ситуацията ескалира, може би.
— Говориш за хората или за извънземните?
— Защо?
— Алекс е засякъл още няколко енергийни изблици и нови раздвижвания, но са доста далече на юг. Ако започне да става интересно, ще те информирам.
— Благодаря ти. А, ще приемеш пътник.
— Какво?
— Малко е сложно за обяснение, но го качваме на „Роси“, защото не е безопасно за него тук. Наоми, длъжник съм на този човек. Той се опита да ми спаси живота. Погрижи се добре за него.
— Добре.
— И, мила? — Този път Холдън не успя да скрие тревогата в гласа си. — Като се върнеш горе, дръж под око „Израел“. Мисля, че скоро тук положението ще се влоши още повече и когато това стане, може да се пренесе и горе.
— Ха! — възкликна Наоми и той долови усмивката в гласа ѝ. — Нека само се опитат.
19.
Хейвлок
Коридорът се простираше на четирийсет метра между рециклиращите резервоари и втория машинен цех, с люкове на всеки десет метра. Отворени асансьори в двата края водеха до центъра за контрол на вътрешната среда и хидропонните оранжерии. Възрастта на „Израел“ личеше не само по дизайна на стените и решетките на пода, но също и по сиво-зелената полировка на керамичните покрития. Острите ръбове на вратите напомняха за епохата отпреди няколко десетилетия, когато този кораб бе полетял отвъд орбитата на Марс. Дълга бяла резка на стената подсказваше, че тук се е случвало нещо драстично в предишната ера от съществуването на кораба и е било замаскирано с боя и графити. Хейвлок едва сдържа желанието си да се притаи в най-близкия до вратата ъгъл.
Не беше никак лесно. Неговите предци бяха еволюирали в гравитационния кладенец на Земята, бяха израсли и привикнали с него. Умът му знаеше неумолимо, че гравитацията означава безопасност. Гневният шепот на хората в коридора караше сърцето му да бие учестено, а стената, на сантиметри зад гърба му, го теглеше като магнит. Беше грешка да чака развоя на събитията. По-добре да се облегне, да се оттласне от стената, тя ще го запрати към откритото пространство насред коридора. И позицията за стрелба. Вторият закон на термодинамиката, приложен в престрелка.
— Чисто — обяви един от инженерите и Хейвлок почувства смесица от удоволствие и раздразнение. „Не е чисто“ — помисли си той. Не го бяха видели. Държеше притиснат автомата към крака си и продължаваше да стои неподвижно. Да изчаква. Не търсеше прикритие до стената.
Първият мъж, който прелетя край него, не го видя, преди да бъде поразен. Цветното топче, изстреляно от Хейвлок, разцъфна в оранжев кръг върху гърдите на другия. Този зад него вече бе скочил и тялото му се носеше между една ръкохватка и следващата, неспособно да промени траекторията си. Хейвлок го уцели два пъти, веднъж в крака, втория път — в корема. При истински бой във въздуха щеше да бликне кръв. Тънки червеникави капчици щяха да се завъртят около него и да се превърнат в съсиреци. Третият мъж все още бе далече назад по коридора, където Хейвлок нямаше чисто поле за стрелба. Няколко сини топчета профучаха край него и окъпаха керамичната преграда. Прикриващ огън. Нелоша тактика, само дето нямаше кой да се възползва от нея.
Хейвлок дръпна леко ръкохватката зад себе си, за да не се отдалечи много, презареди автомата и продължи да брои прелитащите топчета. „Мъртвият“ инженер се носеше из коридора с недоволно изражение. Хейвлок отброи петнайсет изстрела, после настъпи тишина и се чу сухото изщракване от изхвърлянето на празния пълнител. Хейвлок се наведе напред и надзърна в коридора. Последният човек — Уилямс — не се бе върнал в укритието, докато презареждаше оръжието си. Хейвлок стреля три пъти, но го уцели само веднъж. Автоматът бе доста неточен, но и това бе достатъчно, за да постигне замисленото. Поразеният инженер изруга цветисто.