— Е, добре — заговори Хейвлок в ръчния си терминал. — Приключихме, момчета. Нека почистим, а после ще се върнем в заседателната стая.
Разборът на тренировките бе трудна работа. От една страна, упражняваха се от осем дни и не бяха готови за истинско действие. Инженерите не са войници. Тримата, които имаха известна подготовка от младите си години, бяха изгубили толкова много от практическите си умения, че се представяха по-зле и от начинаещите. Новаците поне знаеха, че не знаят нищо.
От друга страна, те бележеха напредък по-бързо, отколкото Хейвлок очакваше. След още седмица или десет дни ще бъдат обучени горе-долу колкото взвод новобранци. Може би малко по-добре.
Хората, които искаха да станат охранители, бяха движени от най-различни мотиви — търсене на работа, идеалистичната идея да помагат на хората, понякога нарцистична любов към насилието. Инженерите не бяха такива. Те бяха по-съсредоточени, по-мотивирани, в поведението им се усещаше готовност за колективни действия срещу врага. Разгромът на терористичната група от Мъртри и хората му едновременно ги бе развълнувал и изплашил и Хейвлок не виждаше нищо лошо в жаждата за кръв, стига тя да бъде канализирана и контролирана.
През следващия половин час инженерите и хората от охраната — Хейвлок и още двама от неговия минимален състав — изминаха отново коридорите и почистиха бъркотията, останала от упражненията. Боята се полимеризираше бързо и се отлепяше от стените и преградите, без да оставя следи или прашинки, които някой би могъл да вдиша. Инженерите бяха конструирали малки портативни прахосмукачки, които филтрираха и най-фините частици. Те се шегуваха, смееха се и си разменяха приятелски обиди, докато работеха, досущ млади ученици по джудо, чистещи татамито. Хейвлок не бе замислял почистването като упражнение за сдружаване на екипа, но се получи чудесно и той бе доволен.
Заседателната зала, където получаваха инструктаж преди упражненията и правеха разбор след тях, бе конструирана за фалшивата гравитация на тягата. Обла маса, прикрепена за пода, противоускорителни кресла, които инженерите не използваха. Хейвлок не помнеше кога бяха взели решението да игнорират масата и да висят свободно във въздуха, но последните им срещи протичаха по този начин. Инженерите и охранителите се рееха из помещението или се придържаха за стените и Хейвлок зае мястото си при входа.
— И така — поде той, за да накара присъстващите да млъкнат. — Какво научихме?
— Да не вярваме на проклетника Гибс, когато ни казва, че ъглите са чисти. — Избухна смях, но не беше гневен или злонамерен. Дори човекът, с когото се пошегуваха, се усмихна.
— Погрешен отговор — каза Хейвлок, също с усмивка. — У нас има вродено чувство да смятаме, че когато едно пространство е пусто, значи е безопасно. Вратите и ъглите винаги са опасни, защото приближавате нещо, без да знаете какво има там. Когато видите противника, вече сте се разкрили за него.
— Сър?
Хейвлок посочи жената с вдигнатата ръка.
— Сър, има ли някакъв алгоритъм за това? Защото, ако можем да се снабдим с таблица на най-подходящите начини за действие и да я изучим, докато почиваме, мисля, че това ще ни помогне много.
— Можем да ги класифицираме по типа врати и ъгли — обади се някой друг. — И какъв план да прилагаме, когато ги приближаваме. Мисля си, че ще е по-добре да завъртим оста и тогава, когато наближаваме, ще ни се струва, че падаме „надолу“.
Хейвлок ги остави да приказват свободно. Беше забавно да слуша анализ за тактическите действия на малък отряд, направен от гледната точка на инженери, но сега те бяха неговият отряд. Учеха се да решават насилието като уравнение, не да го елиминират, а да го разберат из основи.
— Това, което не ми е ясно — намеси се главен инженер Коенен, — е защо въобще гледаме към „Барбапикола“.
Очите на останалите се втренчиха в Хейвлок в очакване на отговор. Или на някаква реакция. Почувствал надигаща се в гърлото му нервност, той се изсмя.
— Те са лошите — рече.
— „Барбапикола“ е невъоръжен товарен кораб с екипаж от стотина души, който се нуждае от совалка, за да се свързва с повърхността — продължи главният инженер. — „Росинант“ лети с по-малко от минимален състав, половината от който не е на борда. Струва ми се, че тук имаме възможност с нисък риск при висока печалба.