Из стаята се чу одобрителен шепот. Хейвлок поклати глава.
— Не — заяви той. — Първо, вие сам го казахте — „Барбапикола“ е невъоръжен. Ако нещата не минат добре, най-лошото, което можем да очакваме, е порицателно писмо. „Росинант“ бе шедьовър на марсианската военна техника, преди Холдън да го откара при СВП. Един Господ знае какви подобрения са направили след това. Той разполага с пълен запас от торпеда, късообхватни оръдия и монтирано под кила електромагнитно оръдие. Ако екипажът на „Росинант“ види в нас заплаха, могат да ни разпердушинят и няма да можем с нищо да се защитим.
— Но ако ние сложим ръка на тази огнева мощ… — поде Коенен.
— Ще бъдем добре, докато стоим тук — довърши Хейвлок. — Но веднага щом се върнем през портала, там ще ни чака цяла глутница адвокати и съдии, както и помощни кораби с по-големи оръдия. Ако завладеем „Барбапикола“, поне ще имаме някакво правно основание да го направим.
Инженерите изстенаха и заклатиха глави. За тях „правното основание“ бе друг израз за „дрънканици“, но Хейвлок не се отказваше.
— Първо, защото рудата, натоварена там, де юре принадлежи на РЛЕ, докато важи лицензът на ООН. Второ, ако качат на борда някои от заселниците, можем да твърдим, че са съучастници в извършеното убийство.
— Съучастници? — попита един от мъжете. Последва мрачен смях.
— Истината винаги е силен правен аргумент — подчерта Хейвлок. — Посегнем ли на „Росинант“, ще се превърнем в това, за което ни обвиняват. Ако следваме нашия план, най-вероятно в далечна перспектива ще спечелим.
— Далечната перспектива е хубаво нещо, ако доживееш да ѝ видиш края — подхвърли мъжът отзад, но по гласа му Хейвлок усети, че са разбрали какво им казва. Поне засега.
Иверс Торсен беше геосензорен анализатор с научни степени от университетите на Луната и Ганимед. Изкарваше повече за месец, отколкото Хейвлок за една година като охранител. Освен това беше поясен. Израстването в микрогравитация не му бе повлияло толкова изразено, колкото Хейвлок бе виждал при други поясни. Главата му бе може би малко по-едра спрямо тялото, гърбът и крайниците — леко издължени. С достатъчно стероиди и упражнения човекът можеше почти да мине за землянин. Не че имаше значение. Всички на „Израел“ знаеха кой какъв е. Когато отлитаха от Земята, различията нямаха значение. Не и толкова голямо.
— В добавка към енергийните изблици съществуват двайсет топлинни източника, които сме засекли досега — обясняваше той, сочейки на картата на Нова Тера върху дисплея на Хейвлок. — Всичките са се активирали през последните осемдесет часа и досега нямаме никаква представа какво може да са.
Хейвлок се почеса по главата. Килиите в ареста бяха пусти, така че нямаше кой да ги чуе. Нито се налагаше да се държи любезно.
— Очаквате от мен някаква хипотеза? Защото останах с впечатлението, че сме тук, за да намерим всякакви неща, за които не сме и чували. Това, че сте засекли няколко, ми се струва съвсем в реда на нещата.
Иверс стисна устни и те побеляха.
— Това нещо може да е много важно. А може да е нищо. Мисълта ми е, че трябва да разбера. Зает съм с важна работа. Не мога да отделям време за странични занимания.
— Ясно — каза Хейвлок.
— Вече трети ден подред някой напикава шкафчето ми. Трети път, разбирате ли? Вместо да се занимавам с анализи трябва да пазя нещата си от миризмата на урина.
Хейвлок въздъхна и изключи екрана. Мистериозните горещи петна на Нова Тера изчезнаха.
— Вижте, разбирам защо не ви харесва. Аз също щях да съм раздразнен. Но хората имат нужда от известна разтуха. Животът им е скучен, а същевременно са под напрежение. Естествено е да са малко раздразнителни. Ще премине.
Торсен скръсти ръце на гърдите и го погледна намръщено.
— Малко раздразнителни? Това ли можете да ми кажете? Аз съм единственият поясен в моята група и само на мене…
— Не, почакайте, изслушайте ме. Напоследък положението стана напрегнато. Ако искате, ще поставя под наблюдение шкафчето ви и ще намекна на тези хора, че е време да спрат, но нека не го превръщаме във война между Пояса и вътрешните планети.
— Не го превръщам в нищо.
— Без да прозвучи неуважително, мисля, че го превръщате — заяви Хейвлок. — И колкото повече се опитвате да раздухвате проблема, толкова по-силно се връща той, за да ви удари по главата.
Гневът на Торсен бе почти осезаем. Хейвлок се намести леко, придвижвайки се в посоката, която бяха избрали да бъде „горе“. Стар номер, на който се беше научил още докато работеше в „Звездна спирала“. Човечеството може и да се бе отървало от оковите на гравитацията, но усещането, че си по-висок, че доминираш събеседника, бе загнездено твърдо дълбоко в същността му, за да може да го изтрият дребни неща като нулевата гравитация. Торсен си пое дълбоко дъх, изпълвайки мощните си гърди, и за миг Хейвлок се зачуди дали не смята да го удари. Не би искал да затвори тази нощ анализатора в някоя от килиите. Но ако се наложи, щеше да го направи.