„Ако бяхте единственият землянин.“
— По дяволите — изруга Хейвлок в пустото помещение. После изчисти екрана.
Беше ми докладвано, че някои служители на РЛЕ и членове на групи са подлагани на постоянен терор само защото идват от външните планети. В напрегната обстановка като сегашната е особено важно да не бъркаме нашите колеги с враговете ни само защото може да притежават някои дребни физиологични или поведенчески различия. В светлината на казаното, предприемам следните действия…
— Ще съжалявам за това — рече Хейвлок на екрана, но по времето, когато приключи и провери документа за грешки, преди да го изпрати, се чувстваше далеч по-добре.
20.
Елви
Седнала пред къщата, отпуснала ръка върху поставения на коленете ѝ ръчен терминал, Елви мижеше под вече познатата светлина на слънцето в очакване да пристигнат докладите от Луната. Комуникационният лазер на „Едуард Израел“ бе единствената им връзка със света и той бе задръстен с техническа информация, пращана от работните групи на планетарната повърхност и сензорните датчици на самия „Израел“. Беше донякъде успокояващо да знаеш, че въпреки всички трагедии и злощастия, сполетели Нова Тера, основната информация, летяща назад към дома, си оставаше научно-техническа. Макар и бавна, връзката бе много повече от това, с което доскоро разполагаха заселниците. „Барбапикола“ дори не поддържаше комуникациите им. Ръчните им терминали функционираха в ограничен режим, с наличната база данни в местно време и в тукашна мрежа, ако изобщо функционираха.
Подухна ветрец, който запрати към нея песъчинки, преди да утихне. Високо в небето зелените облаци се разпръснаха и скупчиха, изрисувайки синьото небе с повлекла, сякаш водорасли в езеро. Въздухът бе топъл, миришеше на прах, витаеше усещането за наближаващ дъжд. Докладите най-сетне пристигнаха, Елви ги изтегли в устройството и отдели един час, за да ги прегледа внимателно, да изслуша дебатите и да придобие представа за общата картина. Беше ѝ доста трудно да се съсредоточи заради света, в който се намираше сега.
Всичко на тази планета се променяше толкова бързо, всичко бе тъй различно от очакванията ѝ, та се изискваха мъчителни усилия да запази постоянна концентрация. Пътуването в пустинята, откриването на механизъм, чиято възраст навярно надхвърляше два милиарда години, ала той все още функционираше, макар и в съвсем минимален режим. Разкриването и унищожаването на терористи сред заселниците, което трябваше да донесе облекчение, но само засили безпокойствието ѝ. И, макар да не го бе споменала пред никого, непрестанно я спохождаха натрапчиви сънища за Джеймс Холдън.
Докладчикът от екрана приключи и Елви изведнъж осъзна, че не бе чула и думичка от изказването му. Тя въздъхна, пусна отново записа и го спря, преди жената от лабораториите на РЛЕ на Земята да може да каже нещо. Вдигна глава към небето, чудейки се къде може да са сега „Росинант“, „Барбапикола“ и „Едуард Израел“, скрити зад синкавата завеса на атмосферата. Един от растителните аналози до пътеката изпусна поредица от тракащи звуци. Беше нещо, с което отдавна искаше да се заеме, но все не ѝ оставаше време. Както и днес. „Доктор Окойе — говореше научният координатор, намиращ се на шейсет астрономични единици от нея, — тъкмо идвам от среща с нашите статистици и исках да ви запозная с нашия план за това как смятаме да продължим обработката на постъпващите данни през идните седмици. Лунната група би искала да получи допълнителни образци от няколко от изследваните от вас обекти, за да можем да стесним границите на…“
Елви слушаше съсредоточено, опитвайки се да прогони всички останали мисли и чувства. Този път стигна до края на доклада и състави списък на необходимите действия. За първи път осъзна колко е важна работата ѝ, щом променя програмите на огромни лаборатории у дома. Отбеляза си и че трябва да разпита Файез за някои особености на минералните проучвания. От Луната искаха разговорът им да се протоколира и да се прати при тях. С оглед на времето, което това щеше да отнеме, информацията щеше да постъпи на Луната преди утрешната среща. Но вместо да се заеме с тази задача тя отвори дневника и започна да попълва предстоящите. Водни и почвени проби. Образци от три различни растителни аналога. Доклад за чуждоземния обект…
От известно време се връщаше на мисълта какво може да е активирало обекта в пустинята. Холдън също присъстваше, когато това се случи, и след като той бе посредник в Нова Тера със задача да върне живота в нормалното, разумно русло, тя си мислеше, че може би, ако стигне до резонно обяснение за причината на тази активация, то би подпомогнало значително работата му. Би помогнало да се възцари мирът.