— Така ли? — Наоми се оттласна от креслото и доближи Алекс, за да погледне на екрана. Той прехвърляше някакви образи, като видео, пуснато на бърза скорост.
— Виждаш ли тук? — попита Алекс и натисна пауза. — Извадиха я и я паркираха на няколкостотин метра от „Израел“, после пратиха там инженерна група. Постоя вътре два часа и се върна на „Израел“. Оттогава совалката не се е помръдвала.
— Използват за транспорт само другата — поклати глава Наоми и отново пусна бързия преглед. — Знаех си.
— Да, ти си ми умница. Искаш ли да ги държа под постоянно наблюдение, или да обърна камерите към гадинките долу?
— Совалката — отвърна Наоми, все още загледана в записа.
Басиа знаеше, че е поканен да стои с тях. Освен това се досещаше, че говорят за кораба на РЛЕ, което не му приличаше на личен разговор. Но въпреки всичко се чувстваше чужд на това място. Сякаш подслушваше интимна беседа. Може би заради жаргона, който използваха хората от екипажа. Държаха се като семейство, обсъждащо домашни проблеми. Потискаше го и мисълта, че са само трима на борда. Корабът бе толкова голям. И празен. Не би искал да остане сам в тишината на това непознато място, но да стои тук, също му се струваше нередно.
Той се покашля.
— Мога ли да отида в каютата си?
— Искаш ли? — попита Наоми, без да го поглежда. — Защото там няма какво да се прави. Няма дори видео. Всички по-хубави каюти са разпределени сред екипажа.
— Затова пък оттук имаш достъп до корабната библиотека — добави Алекс и посочи един монитор близо до Басиа. — Ако ти е скучно.
— Изплашен съм до смърт — призна неочаквано дори за себе си той.
Алекс и Наоми извърнаха едновременно глави към него. Марсианецът имаше дружелюбно изражение.
— Ами да. Предполагам. Но не се безпокой — нищо няма да ти се случи, докато си тук. Стига капитанът да не промени мнението си, смятай, че си у дома. Ако искаш да останеш сам, ние можем…
— Не — поклати глава Басиа. — Не, само че вие разговаряхте сякаш не съм тук, и аз… ако желаете, ще ви оставя насаме… — Той сви рамене.
— Извинявай. Живеем заедно от толкова години, та дори не ни се налага да разговаряме — обясни Наоми. — Мисля, че „Израел“ е въоръжил една от совалките си. Наблюдавахме кораба и забелязахме подозрителна активност около нея. Предполагам, че са я превърнали в бомба.
— Защо ще го правят?
— Защото — отвърна Алекс — това е невъоръжен научноизследователски кораб, а те се озоваха в нещо като военна зона. Совалката може да се използва за атака на друг кораб под формата на управляема ракета или като бомба, за да се изравни със земята колонията.
— Искат да ви нападнат? — учуди се Басиа. „Защо ще го правят? «Росинант» не е ли тук, за да реши проблемите им?“
— Съмнявам се — поклати глава Наоми. — По-вероятно целта е „Барбапикола“, ако се опита да напусне орбита и да избяга.
— Аха — потвърди през смях Алекс. — Защото, ако „Израел“ ни посегне, това ще е най-краткият космически бой в историята.
— А колонията? — продължи да разпитва Басиа. — Защо им е да я бомбардират? Хората долу не знаят за опасността. Трябва да ги предупредите. Семейството ми е долу.
— Повярвай ми — увери го Наоми, — няма да се случи. Те знаят, че държим под око совалката и ако тя помръдне, можем да я спрем.
— Вероятно трябва да информираме шефа — подметна Алекс.
— Трябва. — Наоми си поигра още малко със записа, сетне го изключи.
Алекс разкопча ремъците и се оттласна към стълбата.
— Или… о, по дяволите, заместник, мога да се погрижа за това още сега. Ще накарам „Роси“ да прегледа параметрите на совалката и да изчисли изстрел с електромагнитното, който ще разреже на две проклетия ѝ реактор.
Наоми го спря с поклащане на главата.
— Не. Поне веднъж ми се ще да намеря решение, което не включва взривяването на нещо.
Алекс сви рамене.
— Както кажеш.
Наоми се завъртя във въздуха бавно, сетне, изглежда, стигна до някакво решение, защото се пресегна към пулта. След няколко секунди гласът на Джим Холдън произнесе:
— Тук Холдън.
— Джим, имаме проблем и решение, което искам да одобриш.
— Радвам се, че вече имаме решение — отвърна Холдън. Басиа долавяше усмивката в гласа му.
— Две решения — извика Алекс. — Защото и аз имам.
— Наблюдавахме „Израел“, както ти поиска — продължи Наоми. — Двамата с Алекс сме на мнение, че съществува голяма вероятност да са въоръжили една от двете совалки. Изведоха я на синхронизирана орбита с изключен реактор, на около петстотин метра от големия кораб. Мисля, че това ще е оръжие за краен случай, за да го използват, ако „Барб“ се опита да избяга, но това не означава, че не биха го хвърлили върху колонията, колкото и невероятно да изглежда.