Хейвлок се почеса по ухото. Досегашният опит му подсказваше, че „Прогнози и анализи“ обикновено изпреварват поне с един ден новинарските заглавия. Което означаваше, че след около трийсет часа ще бъдат залети с новини и мнения за тях от хора, които никога не са минавали отвъд орбитата на Юпитер. Освен това, ако заселниците научеха, че ще пристигат още кораби на РЛЕ — макар и да дойдат тук след години, — може би щяха да станат още по-отчаяни. Или пък новината, че Марс е готов да сподели леглото на СВП, ще ги накара да си мислят, че сънародниците им ги подкрепят. И в двата случая последствията нямаше да са добри.
Хейвлок съжали, че няма начин да се прекъснат комуникациите с Пръстена, за да се задържи драматичният развой на събитията. Нещата бяха достатъчно объркани и без намесата на професионални оплесквачи като ООН. Слава богу, все още нямаше реакция на съобщението на техния посредник, че планетата бъка от странни чуждоземни твари и на настойчивото му желание всички да избягат и да се скрият под одеялата. А може би това би било най-доброто решение? Поне щеше да отвлече вниманието от политическия конфликт.
Ръчният му терминал изписука и той прие повикването.
— Мисля, че сме почти готови — докладва главен инженер Коенен.
— Идвам веднага. — Хейвлок вече разкопчаваше ремъците. Той се тласна към вратата и се насочи към въздушния шлюз.
Спусна се в товарния хангар, където вече го очакваше неговият малък отряд, а умът му машинално определи посоките — шкафчетата ще са долу, а шлюзът горе. Човешкият ум се нуждае от отговор, дори да е измислен и необективен. Десетина души бяха увиснали в пространството. Хейвлок започна да им говори още докато вадеше вакуумния скафандър от шкафчето.
— Радвам се да ви видя днес, отряд. Ще упражняваме нахлуване. Ще прилича доста на предишния път, само че сега ще имаме отряд, който ще се опитва да ни спре.
Един от хората отзад повдигна пейнтбол-автомата си и нададе боен възглас. Останалите около него се разсмяха. Хейвлок нахлузи скафандъра и се захвана със закопчалките. Остави шлема встрани за момент, за да може да им говори директно.
— Групите организирани ли са?
— Аз поемам Алфа и Бета — каза Коенен. — Предполагам, че вие ще поведете Гама в атака.
— Става — кимна Хейвлок. Той премести автомата в другата ръка, за да привикне с баланса. — Носите ли авариен въздушен шлюз?
— Тук. — Един от членовете на група Бета се завъртя и показа раницата си. Яркожълтата кутия съдържаше мехур от прилепващ полимер, закрепен за второ платно, оборудвано с херметически изолатор и раздуващ се контейнер, който сега бе с размерите на палец. Поставен върху корпуса на кораба, той щеше да наподобява полусферична плюска и да задържа за неопределено време до две атмосфери въздух или до осем за една десета от секундата. Хейвлок не смяташе да позволи на инженерите да прорежат корпуса на „Израел“, но искаше да се увери, че всичко ще бъде готово до момента на запалването на резачките.
— Е, добре — рече той. — А сега, преди да излезем оттук, помнете, че се намираме от външната страна на кораба, а совалката е на планетата. Не забравяйте, че винаги съществува опасност да отлетите в космоса и да не можем да ви върнем.
Това накара шегите и подмятанията да затихнат. Хейвлок огледа помещението, като срещна погледа на всеки един, сякаш за да им внуши сигурност.
— Скафандрите са оборудвани с магнитни подметки — продължи той. — Те действат едва от няколко сантиметра, така че ще ви прикрепят към кораба, но няма да ви дърпат към него. За второто имате абордажни въжета. Тренирали ли сте с тях?
Всички закимаха утвърдително.
— Чудесно. Ако се откъснете и полетите наоколо, абордажната котва ще се прикрепи към всяка метална повърхност. Тя разполага със собствен пропелер, така че няма да е много сложно. При никакви обстоятелства не спирайте и не преминавайте през зоните, маркирани с червено. Това са дюзите на маневрените двигатели и макар да не се очаква корекция на орбитата, не рискувайте да ги доближавате. Не искам да губя никого от вас.