— Когато сте навън, ако усетите, че ви става горещо, или си мислите, че нещо не е наред с подаването на въздух, най-вероятно това е началото на панически пристъп. Съобщете на мен и на вашия командир и ние ще прекратим учението и ще ви върнем вътре. Ако започнете да се чувствате сякаш сте в рая или сте зърнали Божия лик, това пък е пристъп на еуфория, който е дори по-опасен от паниката. Няма да ви се иска да ни съобщавате за него, но се налага. Ясно ли е?
Из помещението отекна нестроен хор от гласове. „Тъй вярно, сър.“ Хейвлок се замисли какво още да им каже. Не искаше да обижда тяхната интелигентност, нито да пропусне нещо важно. Накрая сви рамене, сложи си шлема и даде заповед на уговорената за учението честота:
— Групи Алфа и Бета в шлюза. Разполагате с трийсет минути.
Имаше три уговорени честоти. Едната беше за всички, които излизат навън. Втората за отряда на Хейвлок и последната само между него и Коенен. Инженерите я наричаха честотата на мама и тате. Хейвлок включи всички канали, но чуваше само дишането на хората от своята група. Главният инженер и хората му не излизаха на връзка. След десет минути Хейвлок превключи на „мама и тате“.
— Добре — рече той. — Излизаме.
Чу се изпукване от смяна на канала.
— Не са минали трийсет минути.
— Зная — отвърна Хейвлок и долови смеха на главния.
— Хубаво. Благодаря, че ме известихте предварително. Няма да ви издам.
Хейвлок никога не бе проявявал особен интерес към астрономията, а животът на станция или кораб го срещаше със звездите далеч по-рядко, отколкото като дете на Земята. Познаваше само няколко съзвездия — Орион, Голямата мечка — и макар сега да знаеше, че ги няма на небосвода, очите му ги потърсиха машинално. Яркото петно на галактическия диск все още доминираше в небето и местното слънце можеше да мине за земното. С известно въображение, разбира се. Пръстенът от малки луни отразяваше светлината, но заради ниското им албедо бе трудно да ги различиш сред звездите. „Едуард Израел“ се движеше с около осем хиляди километра в минута. Това, че неподвижността му маскираше скоростта, надхвърляща тази на изстрелян от пушка куршум, бе факт, известен само на ума. Усещането бе за неподвижност. Той се изправи върху обшивката на кораба, прикрепен за нея с магнитните подметки, и пристъпи бавно, като че ходеше по океанско дъно. Вдясно терминаторът на Нова Тера се местеше бавно през огромния океан. На около километър също вдясно бе увиснала совалката, изглеждаща малка и запокитена в огромната нощ. Ударната група се бе събрала около него, хората въртяха глави в полупрозрачните шлемове и се озъртаха с любопитство. Почти съжали, че трябваше да насочи вниманието им към такива дребни и непривлекателни неща, като актове на насилие.
Преди да заговори, се увери, че използва канала на неговата група.
— Добре, хора. Задачата им е да монтират авариен шлюз отвъд главния хангар. Ще обиколим кораба в посока, обратна на часовниковата стрелка. След десет минути ще навлезем в затъмнението. Ако се появим между основните маневрени двигатели и хангара, слънцето ще бъде зад нас. Да се размърдаме.
Тихият хор от развълнувано „да, сър“ му подсказа, че идеята им харесва. Да се появят откъм слънцето, обсипвайки противника със смърт. Хубав план. Единственото, което им попречи да го осъществят, бе неумелото им боравене с магнитните обувки и фактът, че Коенен бе монтирал шлюза на сто метра по-нататък от мястото, където очакваше Хейвлок. Моментът на заслепяване отмина и слънцето се скри зад Нова Тера, където остана почти двайсет минути.
— И така — въздъхна Хейвлок. — План Б. Всички да изключат светлините на скафандрите.
— Сър, ами индикаторите на външните акумулатори?
— Да се надяваме, че е достатъчно тъмно, за да…
Един от инженерите вдясно от него вдигна пейнтбол-автомата, завъртя го към себе си и натисна спусъка. От дулото блесна огън.
— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? — сопна се ядосано Хейвлок.
— Реших да пръсна малко боя на индикаторната светлинка… — поде мъжът, но бе твърде късно. Хората на Коенен бяха видели отблясъка. Хейвлок се опита да накара силите си да се притиснат към корпуса и да отвърнат на огъня през скъсения хоризонт, но те все се надигаха да проверят дали са уцелили нещо. За по-малко от минута последният от хората му докладва за ударен противник и Хейвлок прекрати учението. Масивната сянка на планетата вече бе почти върху тях, слънцето бе мек пръстен, скрит зад атмосферата. Двете групи се събраха.