— Какво е станало? Тя добре ли е?
Моля те, кажи ми, че е добре.
— Хванали са я, капитане. — Холдън не можеше да си поеме въздух.
— Хванали и… застреляли?
— О, не! Пленили са я. Не е ранена. Някакъв тип от охраната на кораба ми се обади, за да ме увери, че не е пострадала. Но я обвиняват в саботаж и са я арестували.
— По дяволите — изруга Холдън, най-сетне способен да диша отново. Знаеше кой е дал разрешение за това. Мъртри. И сега шефът на отдела за сигурност имаше силен коз, за да го притисне. — Някой друг знае ли?
— Еймъс се обади да я търси преди малко…
Холдън не чу останалото, защото вече тичаше към селището. Колкото повече време минаваше, без да отекват изстрели, толкова повече растеше надеждата му, че Еймъс е наясно с деликатността на ситуацията и е решил да почака и да се посъветва със своя капитан, преди да предприеме каквото и да било. Молеше се Еймъс вече да не е установил връзка с „Израел“ и с пистолет, опрян в челото на Мъртри, да иска незабавното ѝ освобождаване.
Беше едва наполовина прав.
Когато нахлу в кабинета на Мъртри, откри шефа на охраната притиснат към една от стените. Лявата ръка на Еймъс бе обхванала гърлото му, а дясната държеше опрян в челото му пистолет. Поне никой не поставяше условия на „Израел“. Най-вероятно защото Еймъс не разполагаше със свободна ръка, за да се обади горе.
Освен Мъртри и Еймъс в помещението имаше още четирима охранители на РЛЕ, насочили оръжия към гърба на Еймъс. Една от тях, жена с гарвановочерна коса на име Уей, произнесе бавно:
— Свали оръжието или ще стрелям.
— Добре — повдигна рамене Еймъс. — Дърпай спусъка, сладурано. Гарантирам ти, че ще взема това лайно със себе си. Аз съм съгласен. Ти съгласен ли си? — Той се наведе към Мъртри и подчерта въпроса си с притискане на дулото в челото. По лицето на Мъртри се стичаше тънка струйка кръв.
Мъртри се усмихна.
— Лай колкото щеш, куче. И двамата знаем, че няма да хапеш. Застреляш ли ме, тя е мъртва.
— Ти няма да го знаеш — изръмжа Еймъс.
— Еймъс, недей — нареди Холдън.
— О, направи го — възрази почти шепнешком Мъртри.
Холдън задържа дъха си, почти уверен, че всеки миг в стаята ще проехти изстрел. Но Еймъс го изненада, като не натисна спусъка. Вместо това се наведе още и сега носът му докосваше челото на Мъртри.
— Ще те убия!
— Кога? — попита Мъртри.
— Точно този въпрос никога не бива да напуска мислите ти — процеди Еймъс и го пусна.
Холдън си пое шумно въздух.
— Еймъс, остави на мен.
Едрият механик прибра пистолета в кобура — за облекчение на Холдън, — но не направи опит да си тръгне.
— Остави на мен, Еймъс — повтори Холдън. — Върни се в стаята си и се свържи с Алекс. Нека прати подробен доклад. Ще дойда, при теб след минута.
За миг Холдън си помисли, че Еймъс ще започне да спори с него. Механикът го гледаше с побеляло от гняв лице, стиснал толкова силно челюст, че зъбите му скърцаха.
— Добре — отстъпи накрая той и излезе. Четиримата охранители проследиха маневрата му с оръжията си.
— Това беше много умно — одобри Мъртри. Той дръпна една салфетка от кутията на бюрото и изтри кръвта от челото си. Остана грозен и разкривен белег от пистолета на Еймъс. — Твоето момче за малко да не напусне помещението, посреднико.
За своя изненада Холдън се разсмя.
— Не съм виждал Еймъс да започва бой, който не смята да спечели. Не зная какво му е на ума, но бих заложил парите си на него.
— Всеки някога губи — промърмори Мъртри.
— Думи, изпълнени със сляпа надежда.
— Може да критикуваш методите ми, но в екипа ти има истински убиец.
— Това е разликата. Еймъс е готов да изгуби всичко, за да защити някого, когото обича. Не го интересува победата, а приятелите му да са в безопасност. И затова вие двамата нямате нищо общо.
Мъртри се съгласи с кимване и повдигане на рамене.
— И ако не беше тук да го спасиш, тогава какво?
— Щяхме да се качим още едно стъпало нагоре. Вината за това донякъде е и моя. Аз помолих Наоми да прескочи до совалката.
— Саботаж… — поде Мъртри.
— Но го направих, за да се уверя, че си я превъоръжил. Тази история ми заприлича на детска игра. Всеки реагира на действията на другия с думите „Той започна пръв“.
— И ти ли ще прекъснеш порочния кръг?
— Ако мога — отвърна Холдън. — Мъртри, ти отиде твърде далече. Искам да обезвредиш совалката и да ми върнеш Наоми. Да видим дали ще намерим начин да спрем тази надпревара.
Мъртри му отвърна с неопределена усмивка. После се облегна на креслото и опря чиста салфетка на раната. Когато я дръпна, върху нея имаше алено петно. Скръсти бавно ръце с обигран жест, който целеше да покаже колко е невъзмутим. Холдън остана впечатлен от умението му да се владее в подобна ситуация.