Холдън сви рамене.
— Може би това е място, което мрежата не покрива.
— Хлапе, мрежата покрива цялата планета. Няма място, което да е недостъпно за мен.
— И какво означава тогава?
— Че може би онова място от мрежата е повредено — отвърна Милър. — Ще е интересно, но безполезно.
— А полезните неща?
— Те са останки от онзи, който е убивал тук.
Известно време двамата мълчаха, Холдън слушаше тихото свистене на вятъра, който развяваше крачолите му, ала не въздействаше по никакъв начин на детектива. Холдън усети как нагоре по гърба му бавно пълзи студ. Космите по ръцете му настръхнаха.
— Не ми се ще да се забърквам в това — произнесе накрая той.
— А на мен иска ли ми се? — попита Милър с печален опит за приятелска усмивка. — Само че отдавна вече съм забравил какво е свободна воля. Както и да е, там трябва да намерим уликите. Затова искам да отидеш. Рано или късно ще се случи.
— Защо ще се случи?
— Защото истинските чудовища не си отиват, когато затвориш очи. Защото ти е нужно да разбереш какво е станало тук — също както и на мен.
Лицето на Милър все още бе приятелско, но на него бе наложил отпечатък страхът. Страх, който Холдън познаваше. И споделяше.
— Първо Наоми. Никъде няма да вървя, докато не си я върнем.
Милър кимна отново и изчезна в облак от синкави светулки.
Еймъс го чакаше в салона. Едрият мъж седеше на масата с полупразна бутилка от нещо, което миришеше на дим и антисептик.
— Предполагам, че не си го убил, след като си тръгнах — изръмжа той, докато Холдън сядаше.
— Имам чувството, че вървя по толкова тънко въже, та дори не го виждам — въздъхна Холдън. Той поклати отрицателно глава, когато Еймъс му предложи бутилката, и механикът я надигна.
— Всичко това ще завърши с много кръв — обяви, след като свали бутилката. — Няма начин да се избегне.
— Е, тъй като задачата ми е да не позволя да се случи, надявам се, че грешиш.
— Не греша.
Холдън осъзна, че не разполага с друг аргумент.
— Какво каза Алекс?
— Съставихме списък с изисквания към капитана на „Израел“. Нека се погрижи да се отнасят добре с Наоми, докато е там.
— Какво ще дадем в замяна?
— Алекс няма да взриви „Израел“ на микрочастици още сега.
— Дано намерят предложението ни за щедро.
— За по-сигурно — продължи Еймъс — Алекс държи реактора на „Израел“ под постоянен прицел.
Холдън прокара пръсти през косата си.
— Е, значи няма да оценят предложението ни като особено щедро.
— Може и да им хареса, когато алтернативата е да им напълним задниците с волфрам, ускорен до значителен процент от скоростта на светлината.
— Защо ми се струва, че и друг път се е случвало — въздъхна Холдън и се надигна. Изведнъж се почувства ужасно уморен. — Отивам да си легна.
— Наоми е в проклетия арест на Мъртри, а ти ще спиш! — Еймъс отново посегна към бутилката.
— Не, просто си отивам в леглото. Утре ще измисля как да измъкна своя първи заместник от лапите на един маниак охранител, който я държи за заложник. А след това ще ида да гледам някаква чуждоземна измишльотина, която се пробужда на тази планета.
Еймъс кимна.
— И няма да оставиш нищо за следобеда, надявам се.
24.
Елви
Елви спеше и сънуваше.
В съня си тя беше на Земята, ала обстановката наподобяваше коридорите на „Едуард Израел“. Владееше я неприятното усещане за назряващо нещастие. Нещо някъде гореше. Трябваше да попълни някакви документи, преди всичко да изгори напълно. Намираше се в кабинета на губернатор Трайинг и той също бе там, само че чакаше своя смъртен акт, а документът се бавеше. Елви не успяваше да попълни правилно данните. Плъзгаше поглед по редовете в търсене на нужните параграфи, ала текстът непрестанно се менеше. Най-отдолу бе написано: „Елви Окойе, водещ изследовател и аргонавт“, а следващият текст гласеше: „Глобите се заплащат направо в храма: в зайци и прасета“. Чувството за неотложност не я напускаше, тя извика и изведнъж хартията започна да се разпада между пръстите ѝ. Опита се да събере парченцата, но не успя.
Някой я докосна по рамото — беше Джеймс Холдън, само че приличаше на друг. По-млад, по-мургав, но тя знаеше, че е той. Изведнъж осъзна, че е била гола през цялото време. Почувства се засрамена, ала същевременно ѝ беше приятно. Ръката му докосна гърдите ѝ…
— Елви! Събуди се!