Тя отвори бавно очи, клепачите ѝ бяха тежки, трудно подвижни. Опита се да се съсредоточи. Не знаеше къде е, а само, че някакъв копелдак прекъсва нещо, което не искаше да бъде прекъсвано. Неясните очертания пред нея постепенно дойдоха на фокус. Таванът на нейната къщичка. Надигна се и размаха ръце. Беше сама в леглото. Ръчният ѝ терминал изпускаше светлина. Машината за анализи премигваше, пращайки нови данни от изследванията ѝ през безбрежния мрак до Пръстена и станция Медина, и от там на Земята. Всичко това беше съвсем нормално, тогава защо, по дяволите, се беше събудила?
На вратата се потропа отново.
— Елви! — чу гласа на Файез. — Събуди се. Трябва да видиш нещо.
Елви се прозя толкова силно, че я заболя челюстта. Успя да седне. Сънят избледняваше бързо. Имаше някакъв пожар и някой я докосваше, а на нея ѝ беше много приятно. Подробностите се изгубиха съвсем, когато се надигна и протегна ръка към халата.
— Елви? Вътре ли си?
Когато заговори, гласът ѝ бе нисък, неясен.
— Ако не е нещо важно, ще ти разкъсам гръкляна и ще се изпикая в дробовете ти.
Файез се разсмя. Зад него се чуваха и други гласове. Судям каза нещо, но твърде тихо, за да се чуе. Има Чапер, геохимичката, също бе там. Елви захвърли халата и посегна към дрехите и обувките. Когато излезе навън, там вече се бяха събрали десетина души от изследователския екип, разделени на двойки и малки групи. Всички гледаха нагоре. В мрака нещо по-голямо от звезда сияеше в червена светлина. Файез, приклекнал наблизо, погледна към нея.
— Какво е това? — попита Елви и инстинктивно сниши глас, сякаш можеше да го изплаши.
— Една от луните.
Тя пристъпи напред и примижа.
— Какво прави?
— Топи се.
— Защо?
— Знам ли? — Файез се изправи.
— Жалко, че не пратихме сонда там — подхвърли Судям с развълнуван глас.
— Имахме цяла планета да изследваме — отвърна Файез. — А и да се избиваме помежду си.
— Какво искаш да кажеш? — погледна го Судям.
— Че бяхме заети — разпери ръце Файез.
Луната отново смени цвета си от тъмночервен към яркооранжев, а после стана жълтеникавобяла. След това се върна назад през целия спектър и потъмня така внезапно, както беше блеснала.
— Някой записва ли? — попита Елви.
— Каски и Фаренджър зарязаха наблюдението на височинната рефракция и преместиха камерите натам веднага щом видяха какво става. В преобладаващата си част това е светлина от видимия спектър, топлинни вълни и около трийсет процента магмени частици. Датчиците на „Израел“ подават сходни данни.
— Опасно ли е? — зададе тя следващия въпрос, знаейки предварително отговора. Може би. Може да е опасно, а може и не. Докато не знаят какво е, оставаше им само да предполагат. В сумрака не успя да различи какво е изражението на Файез. Може би отпуснатите ъгълчета на устата му и тревогата в очите бяха само рожба на въображението ѝ. Поредният сън, но наяве. — Другите знаят ли?
— Навярно — отвърна Файез. — Стига да не са заети да се пленяват помежду си или да изгарят хора.
— Каза ли на Мъртри?
— Не съм. Някой вероятно му е казал.
— А Холдън? Той знае ли?
— Дори да знае, какво може да направи? Да заговори с успокояващ тон?
Елви се обърна към селището. В няколко от прозорците се виждаше светлина. Тя включи ръчния си терминал и нагласи екрана му на силна, бяла светлина, като прожектор.
— Какво правиш? — попита я Файез.
— Ще говоря с капитан Холдън.
— Да бе, нали — подсмихна се Файез. — Точно това му трябва — мнението на една биоложка.
Думите му я ужилиха неприятно, но Елви не позволи да я въвлече в разговор. Файез беше добър учен и приятел, но навикът му да се шегува с всичко и да избягва сериозните разговори заради смешното го правеха по-малко полезен, отколкото би трябвало да бъде. Някой трябваше да се погрижи всички да разберат какво се случва горе. Вероятно честта се падаше на нея. Нямаше нищо против, щом ставаше въпрос за Холдън.
Сухият въздух миришеше на прах и на малките разцъфнали растителни аналози. Тя пое в сумрака, следвайки пътеката между растенията. Не за първи път си помисли, че къщите, руините и цялото селище вече са ѝ познати до болка, много повече, отколкото всяко друго място, където бе живяла. Познаваше добре терена, нощния ветрец, миризмите, които се появяваха в различни части на денонощието. През изминалия месец тя бе очите и ушите на цялото научно общество на Слънчевата система. Дори когато терористите убиха Рийв и Мъртри слезе на повърхността, поне част от деня ѝ бе посветена на вземане на образци и прехвърляне на данни към дома. Беше прекарала повечето от времето си вътре в тази среда.