— На мен също — съгласи се Холдън. — Но самият факт, че се раздвижи, подсказва, че тук разни неща се пробуждат.
— Не, това не е проблем — завъртя глава Елви. — Винаги съществува малък процент организми, които не се събуждат или процесът на събуждането им е опорочен. Като онези неща в пустинята. Мисля, че при тях нещо не е наред.
— Май започнах да схващам — рече Холдън.
— Процентът на неуспех обикновено е нисък. Защо тогава не виждаме далеч повече организми или механизми, които да се събуждат в нормален режим?
Холдън доближи масата и приседна в края ѝ. Имаше изплашен вид. Уязвим. Странно е да видиш човек, прочул се с делата си, известен сред много цивилизации с постиженията си, да има толкова неуверен вид.
— Значи вие смятате, че има още от тези неща — много повече — и те се активират, но ние не ги виждаме?
— Това би съответствало на модела — кимна тя.
— Е, добре — промърмори той. — Само дето денят ми хич не стана по-добър.
25.
Басиа
Басиа седеше сам насред мостика на „Росинант“. Беше пристегнат в противоускорителното кресло до пулт, за който му казаха, че е комуникационен. Индикаторите мълчаха в очакване някой да поиска връзка и само от време на време премигваха лампичките за текущ контрол. През екрана преминаваха неразгадаеми съкращения, системни названия и числа. Текстът бе в мек зелен цвят и Басиа си помисли, че в този вид едва ли съобщава нещо тревожно.
Алекс беше в пилотската кабина, зад затворения люк. Това не значеше нищо. Люковете се затваряха автоматично на всяка палуба, за случаи на загуба на херметичност. Предпазна процедура, нищо повече.
Ала имаше чувството, че са го заключили навън.
Таблото го изненада с внезапен изблик на статичен шум, последван от глас. Чуваше се разговор между двама души, но толкова тихо, че Басиа не успяваше да различи отделните думи. В единия ъгъл на таблото блесна надпис в червено „ЗАПИС“. „Росинант“ следеше и записваше всички комуникации около Ил. Може би Холдън го правеше целенасочено, за да разполага с данни и факти, когато се завърне от мисията си на Земята. Или пък това бе неизменна част от защитните системи на бойния кораб. Във всеки случай не беше нещо, с което да се занимава един обикновен заварчик. Или миньор. Или какъвто и да е бил с Куп и Кейт.
Басиа се оглеждаше за копче, с което съвсем да изключи звука, когато откъм таблото долетя гласът на Алекс:
— Имаме връзка.
— Добре — каза Басиа, макар да не беше сигурен дали пилотът ще може да го чуе. Не знаеше дали не трябва да натисне някое копче, преди да отговори.
Съобщението на екрана на пулта се промени и един глас произнесе:
— Не е необходимо да правиш нищо.
За един кратък момент Басиа си помисли, че човекът, произнесъл тези думи, бе прочел мислите му. Готвеше се да отвърне, когато друг, по-млад глас попита:
— Направо ли да говоря?
Беше Яцек. Вторият глас принадлежеше на Яцек. И сега Басиа позна и първия — Еймъс Бъртън. Мъжът, който го бе охранявал на площадката.
— Да — потвърди Еймъс. — Имаме връзка с „Роси“.
— Ало? — обади се Яцек.
— Здрасти, сине — отвърна Басиа и усети, че на гърлото му е заседнала буца.
— Те настроиха нашия ръчен терминал — обясни синът му. Под „тях“ Басиа предположи, че има предвид Еймъс и Холдън.
— О, така ли? — попита той. — Много добре.
— Но може да се свързва само с кораба — продължи Яцек и в гласа му се долови юношеско вълнение. — Не пуска видео или други от предишните неща.
— Какво пък, може и това да се появи по-късно.
— Казаха, че един ден ще имаме мрежа като тази в Слънчевата система. И че ще можем да правим каквото си искаме.
— Това е истина — потвърди Басиа. Очите му се пълнеха със сълзи, беше му трудно да следи съобщенията на екрана. — Ще имаме ретранслатори и рутери и ще можем да пращаме информация назад през порталите. Ще имаме пълноценна мрежа. Въпреки че пак ще става с голямо забавяне.
— Аха — съгласи се Яцек и последва дълго мълчание. — Как е на кораба?
— О, страхотно е тук — отвърна Басиа с престорен ентусиазъм. — Имам си собствена каюта и всичко необходимо. Запознах се с Алекс Камал. Той е много прочут пилот.
— Затворен ли си? — поинтересува се момчето.
— Не, не, мога да ходя където си искам на кораба. Много мили хора. Добри хора.
„Обичам те. Съжалявам. Моля се всичко да е наред с теб.“
— А позволяват ли ти да го управляваш?
— Не съм питал — отвърна със смях Басиа. — Но ме е страх да го направя. Това е голям и бърз кораб. Има много оръдия.