Останалите членове на екипажа на „Росинант“ не правеха нищо, за да променят тази им нагласа.
— Ако се опитате да промените орбитата — говореше мъжът от екрана, — корабът ви ще бъде повреден.
Името му беше Алекс Камал и той изпълняваше временно длъжността капитан на „Росинант“. Ако разузнаването на РЛЕ не грешеше, беше последният член на екипажа на борда на кораба и при него бе арестуваният терорист, очакващ съдебен процес на Земята. Хейвлок скръсти ръце и поклати глава, докато мъжът отсреща изреждаше заплахите си.
— Ако разберем, че се е случило нещо с Наоми Нагата, корабът ви ще бъде повреден. Ако разберем, че е била измъчвана, корабът ви ще бъде повреден. Ако я убиете, ще унищожим кораба ви.
— Брей, докъде го докарахме — въздъхна капитан Маруик. — Досега не бях се срещал с хора, които искат да разрушат кораба ми.
— Само си говори — вметна Хейвлок, докато Камал продължаваше:
— Вече пратихме петиция до ООН и „Роял Лиценз Енерджи“ с настояване за незабавното и безусловно освобождаване на Наоми Нагата. Докато пристигне отговорът на тази петиция и Наоми Нагата бъде освободена, съветваме служителите на РЛЕ да избягват по всякакъв начин с действията си по-нататъшно ескалиране на обстановката. Това съобщение да послужи като последно предупреждение, след което ще премина към действията, които изброих. Копие от него е включено в пакета, пратен в централите на ООН и РЛЕ. Благодаря ви.
Овалното лице на плешивия мъж остана още малко на екрана, след което записът приключи. Маруик въздъхна.
— Картината може да не беше от най-професионалните, които съм гледал — отбеляза той, — но посланието ѝ бе достатъчно ясно.
— Подсмръкнем ли и той ще ни застреля — рече Хейвлок. — Трябва да се погрижим заместничката им да не настине в ареста, защото тогава сме обречени. Да ѝ дадем одеяло и топло мляко вечерта, инак онзи ще гръмне по нас.
Хейвлок се огледа. Каютата на капитана беше по-тясна от стаята на охраната, но той бе поставил огледала от двете страни и на тавана и това ѝ придаваше простор. Беше илюзия, разбира се, но помагаше да не се прекрачи границата между безумието и здравия разум, когато ти предстои да прекараш няколко години в тясно помещение насред безкрайния космос. Мониторът на стената трепна и показа космоса. Не отвън, беше някъде около Слънцето. Беше объркващо да виждаш познатите съзвездия.
— Кой е гледал записа? — попита Хейвлок.
— Пратено е на мен и Мъртри — отвърна Маруик. — Не зная на кого го е показал Мъртри, но аз извиках само теб.
— Много добре — кимна Хейвлок. — Какво очаквате от мен?
— Какво очаквам ли? Ами например да освободиш онази дама и да им я върнеш час по-скоро — рече Маруик. — А след това ще запаля реактора и ще отпраша назад към дома, точно както пише в договора ми. Очаквам да докажеш, че всичко това наистина са само приказки и никой не заплашва кораба ми.
— Те имат достатъчно огнева мощ.
— Напълно го осъзнавам. Но имат ли волята и правото да я използват? Питам, защото аз отговарям за живота на моя екипаж, и тези заплахи ме изнервят.
— Разбирам — кимна Хейвлок.
— Наистина ли?
— Да. Ще проуча как стоят нещата. Но междувременно да приемем, че заплахите му са сериозни.
— Тъй де. — Маруик прокара ръка през косата си и въздъхна. — Когато подписвах договора, си мислех, че ме чака голямо приключение. Първият чуждоземен свят. Никакви станции и снабдителни кораби. Цяла една нова слънчева система с кой знае какво в нея. А вместо това ето какво ми се поднася.
— Напълно съм съгласен с вас, сър — подсмихна се Хейвлок.
Вдъхновен от пленяването на саботьора, неговият доброволен отряд бе настоявал за нови действия. Нали имат авариен шлюз? „Росинант“ летеше достатъчно близко, за да се прехвърлят на него. Хайде да идем там, казваха те, да превземем „Росинант“, докато никой не го очаква, и с това ще приключи цялата драма. Хейвлок също изпитваше изкушение. Ако не беше виждал какво могат да сторят късообхватни оръдия с човешкото тяло, вероятно щеше да се съгласи.
Вместо това те завързаха скафандъра на пленничката и я изтеглиха на борда на „Израел“, преди да се е задушила. Оттогава я държаха в изтрезвителната килия в ареста на Хейвлок. Тъй като не разполагаше с достатъчно хора за охрана, най-вече жени, Хейвлок ѝ осигури достъп до тоалетната и умивалнята.