Когато се върна в службата, там бе празно — освен Нагата. Тя вдигна глава и го поздрави с леко кимване. Носеше червен хартиен комбинезон и косата ѝ се рееше като ореол на тъмна звезда. Според наредбата за задържане на арестанти нямаше право да носи собствени дрехи, превръзка за коса и ръчен терминал. Държаха я в килията повече от два дни. От опит Хейвлок знаеше, че за толкова време няма начин да не те измъчва клаустрофобия. В началото Наоми изглеждаше раздразнена, сетне потъна в собствените си мисли. Истински поясен, рече си той. Няколко поколения без небе и атавистичният страх от затворени пространства изчезва напълно.
Той прекоси помещението и се приближи към нея.
— Нагата — рече, — имам няколко въпроса към вас.
— Нямам ли право на адвокат, или на представител на ООН? — попита тя с глас, в който не се долавяше и опит за шега.
— Имате — потвърди Хейвлок. — Но се надявах да ми помогнете заради вроденото ви великодушие.
Смехът ѝ бе рязък и неискрен. Той извика видеофайла на ръчния си терминал и остави уреда да се поклаща във въздуха пред стоманената мрежа на вратата на клетката.
— Името ми е Алекс Камал и аз съм временно изпълняващ длъжността капитан на „Росинант“. В светлината на скорошните събития…
Хейвлок се върна при бюрото и по навик се пристегна в креслото. Гледаше лицето на Наоми, без да втренчва поглед в нея. Жената несъмнено умееше да се владее. Трудно беше да се определи какво изпитва, докато нейният спътник от екрана изреждаше всички заплахи, в случай че посегнат на неприкосновеността ѝ. Когато записът свърши, той се пресегна и прибра ръчния терминал.
— Не виждам за какво може да съм ви нужна — рече тя. — Той беше пределно сдържан.
— Не се подценявайте. Ето какъв е въпросът ми: ще позволите ли на другите от екипажа ви да се превърнат в закононарушители и убийци, за да отложите момента, в който ще отговаряте за своите престъпления?
Усмивката ѝ можеше да значи всичко, но Хейвлок имаше чувството, че е докоснал чувствителна точка. Или беше близо до нея.
— Струва ми се, че ме молите за нещо, приятелю. Но не разбирам точно за какво.
— Ще кажете ли на „Росинант“ да си прибере оръжията? — попита той. — Вие лично няма да изгубите нищо. И бездруго няма да ви пуснем. А ако ни сътрудничите, това ще повлияе добре на съдебния процес на Земята.
— Бих могла, но няма да помогне. Вие не познавате тези хора както мен. Докато слушахте записа, не обърнахте ли внимание на заплахите?
— Какво за тях?
— Ами това, което ви каза Алекс. Това са аксиоми. Нищо не може да се промени.
— Съжалявам да го чуя от вас — рече Хейвлок. — И все пак, ако направим запис, на който потвърдите, че тук се отнасяме с вас добре, от него може да има само полза.
Тя се размърда и микротеченията я изтласкаха назад към стената на килията. Докосна я леко и се намести до нея.
— Проблемът не е в Алекс — изтъкна. — Нека ви кажа някои неща за Джим Холдън.
— Добре — съгласи се Хейвлок.
— Той е добър човек, но не можеш лесно да му повлияеш. В момента в главата му се води дебат. От една страна, е пратен тук, за да установи мир, и той иска да го направи. Но от друга, свикнал е да защитава своите хора.
— Своята жена?
— Своя екипаж — поправи го тя с хаплив тон. — Ще му трябва известно време, но накрая ще зареже това, с което се е захванал, и ще прекатури масата.
Терминалът на Хейвлок избръмча. Напомняне да прегледа разписанието за следващата седмица. Дори насред криза дребните служебни задачи изискваха да им се обръща внимание. Той извика на екрана схемата.
— Значи вие мислите, че ще го направи — промърмори.
— При него е Еймъс — каза Наоми като че това обясняваше всичко. — Решат ли го, ще нападнат този кораб и ще ме освободят.
Хейвлок се засмя.
— Вярно е, че хората ми пооредяха, но пак не виждам как очакват да се доберат до вас.
— Говорите за човека, евакуирал цял кораб с пострадали от военната зона на Ганимед — посочи Наоми. — Отишъл сам на чуждоземната станция на Пръстена. Промъкнал се на „Агата Кинг“, когато на борда е имало поне две хиляди зомбита на протомолекулата. И който сам си проби път от Ерос при първата епидемия.
— Отива там, където и ангелите не смеят — засмя се Хейвлок.
— И се връща жив и здрав. Едва ли мога да изброя колко пъти съм се сбогувала с него и той пак е идвал при мен.
— Изглежда, приятелят ви е доста храбър тип — отбеляза Хейвлок.
— Такъв е, наистина — съгласи се тя с усмивка. — И заслужава славата си.