— Защо?
— Защото казва това, което смята да направи — отвърна тя. — И ако е заявил, че ще ме измъкне от тази килия, тогава или ще го направи, или ще умре.
Лицето ѝ беше спокойно и изпълнено с увереност. Тя не се хвалеше. Ако изобщо долавяше нещо в гласа ѝ, то бе лека досада. Това го обезпокои повече от списъка със заплахи от записа.
Той затвори разписанието и погледна ръчния си терминал. Долу в селището е следобед, някъде по средата на един от онези дълги дни.
— Извинете ме — рече на арестантката. — Трябва да се обадя.
Той натисна едно копче и мрежестата преграда, която ги делеше, се превърна в плътна стена. Потърси Мъртри и след няколко секунди на екрана се показа лицето на неговия шеф. Кожата му бе потъмняла от слънцето, под линията на косата му се виждаше черта от струпеи. Той кимна на Хейвлок.
— Какво мога да направя за теб? — попита.
— Исках да обсъдим въпроса с нашата арестантка — каза Хейвлок. — Да си изясним стратегията.
— Аха, видял си заплахите на пилота, а?
— Спомних си какво ни говорехте за техните оръжия и как, ако искат, могат да ни видят сметката. Струва ми се, че това е самата истина.
Зад Мъртри се чу шум от хлопваща се врата. Той се извърна, сетне отново погледна към Хейвлок.
— Няма опасност, още повече сега, когато държим един от техните на нашия кораб. Няма да стрелят.
— Няма ли?
— Или поне е малко вероятно.
— А какво ще правим, ако РЛЕ ни наредят да я освободим? — попита Хейвлок. — Дали не е по-добре да я пуснем предварително? В знак на добра воля и прочее.
— Мисля, че времето за това отмина отдавна.
— Не съм сигурен, че имаме право да я задържаме…
— Ти в ареста ли си?
Хейвлок се сепна.
— Моля?
— Питам дали си в нейния арест?
— Не, сър.
— Добре. Значи тя е в твоя. Щом ти командваш положението и имаш пистолет, значи си шериф — продължи Мъртри. — Ако голямото началство не одобри действията ни, ще оспорим решението му. Отхвърлят ли доводите ни, нека пратят някого, за да се срещнем лично с него. А дотогава нещата ще са съвсем различни. И онези хора там го знаят, Хейвлок. Сиреч можем да действаме по свое усмотрение.
— Ясно. Разбрах. Исках само да проверя.
— Вратата ми е винаги отворена — каза Мъртри с тон, който по-скоро подсказваше, че не бива да го занимава повече с глупави въпроси. Връзката се разпадна и Хейвлок остана втренчен в пустия екран, преди отново да извика разписанието. След няколко секунди премахна и непроницаемата преграда към килията. Наоми се рееше вътре, тласкайки се от една стена към друга като скучаещо дете.
— Тази преграда нищо не струва — подметна тя.
— Наистина?
— Наистина.
— Значи си чула всичко?
— Ще действаме по свое усмотрение — засмя се тя.
— Съжалявам. Този разговор трябваше да е между мен и него.
— Зная, но неволно го чух. А вие сигурно ме чувате, като пишкам, а?
— По-скоро чувам, когато се включи вентилацията — смотолеви Хейвлок и усети, че бузите му леко поруменяват. — Доста е силна.
— Стари кораби — поклати глава тя.
Той се върна към разписанието на задачите. Пристигна оплакване за кражба от шкафче, пратено от един от техниците. Препрати го към дежурната охранителка. Докато на борда цареше спокойствие и екипажът бе насочил вниманието си към заплахата отвън, нямаше да е трудно да държи всичко под свой контрол. Общият враг помагаше за това. Много общи врагове. Наоми започна да си тананика някаква тиха и странно позната мелодия. Хейвлок дори неволно ѝ се наслаждаваше. По-добре така, отколкото да се дразни.
— Той не е единственият — рече.
— Моля? — попита Наоми.
— Той не е единственият, който се е измъкнал по време на епидемията на Ерос. Моят стар партньор също е бил там. И също се е измъкнал. После пак се върна. Когато удари Венера.
— Чакайте. Вие познавате Милър?
— Аха — кимна Хейвлок.
— Колко е малка вселената.
— Той беше един от малкото свестни хора на станция Церера, работещи по договор за „Звездна спирала“. Предупреди ме да напусна „Протоген“, преди да стане белята. Ужасно се натъжих, когато умря.
— Ще бъде поласкан да го чуе — засмя се тя.
— Ние не сме лошите в тази история. Не РЛЕ започна всичко това. Казахте, че харесвате Холдън, защото винаги прави това, което заявява, че ще направи? Такива сме и ние. РЛЕ поискаха официално лиценз, планираха експедицията и дойдоха тук с узаконена мисия. За която всички бяха съгласни.
— Не и хората от селището долу.
— Така е, но те са нарушили законите. Аз само… зная колко странно може да прозвучи, но преди приятелите ви да открият огън с мощните си оръдия по нашия реактор, искам да се уверите, че не ние сме лошите.