— „Нито светлина…“
— Точно така. „Нито светлина, нито звук, нито за ядене, нито книги за четене…“
— „Когато те обичам…“
Той я прегърна, тя се сгуши в обятията му и отпусна глава на рамото му. Над тях се събираха все повече и повече звезди, а те стояха тихо, здраво прегърнати, сякаш да се предпазят от безмилостния ход на времето, променящо всичко. Сетне затанцуваха.