Такива или подобни неща ставаха нерядко, и Бу Бу все се случваше наблизо, готова да припадне и да умре.
Може би не би трябвало да гледам така леко на възможността да прекаля с темата за неговия образ, неговия физически образ. Готов съм да призная, че методите ми още не са достигнали пълното съвършенство. Изглежда наистина прекалявам с това описание. Сега виждам например, че съм обрисувал едва ли не всяка черта на лицето му, а още не съм се и докоснал до живота на това лице. Сама по себе си тази мисъл — неочаквана за мен — е зашеметяващ удар. И макар краката ми да са подкосиха от него, макар той да ме смаза, у мен остана непокътнато, здраво и читаво, едно убеждение, което нося от самото начало. Не, „убеждение“ не е точната дума. Това е по-скоро награда за боксьор, който търпеливо понася всички удари, грамота за издържливост. А аз имах предвид вещина, нещо като редакторско прозрение, придобито от всичките ми несполучливи опити през последните единайсет години да опиша Сиймор на книга, и тази вещина ми казва, че той не може да бъде изобразен с половинчати средства. От 1948 насам съм написал и изгорил театрално поне дузина разкази за него, някои от които — дали да го кажа? — доста живи и четивни. Но в тях Сиймор го няма. Обрисувай Сиймор с половинчати средства и всичко ще се превърне в лъжа. Може би артистична лъжа, може би дори изящна лъжа, но все пак лъжа.
Мисля, че трябва да остана още час, час и нещо. Тъмничарю! Имай грижата този да не си ляга.