— Прав сте, докторе… Вземете чашката.
Максим протегна ръка, но тънката чашка се плъзна от пръстите на Рене и се строши на пода.
— Не хванахте добре, докторе! — възкликна девойката. — Няма значение, ей сега ще донеса отново.
След минута Рене се появи с друга чашка и с нова доза лекарство. Максим опита няколко капки от него и отбеляза:
— Този път едва ли ще се стори горчиво на графинята. Сетне подаде чашката на Жана, която без никакви възражения и оплаквания изпи определеното количество.
— Как ви се стори? — попита Максим.
— Приятно е — отвърна Жана, — дори го намирам освежаващо.
Максим се обърна и впери очи в дясната ръка на Рене.
— Какво ви е на пръстите? — попита той. Показалецът и средният й пръст бяха леко бинтовани.
— Нищо особено — избъбри тя и пребледня, сетне се изчерви. — Писах писмо на татко и неволно капнах разтопен восък върху пръстите си.
— Трябваше веднага да ми кажете! Махнете бинта да погледна изгореното. Ще вземем мерки!
Младата девойка едва възпираше кипналия си яд; тя дръпна рязко бинта от пръстите. Максим вече подозираше какво ще види. Двата пръста от вътрешната страна бяха изгорени много особено, част от кожата бе почерняла, вместо да се зачерви. Максим доста време оглежда изгореното, Рене съвсем се притесни и дръпна ръката си.
— Нима толкова е опасно, докторе? — попита иронично тя. — Ще трябва ли да ми отрежете ръката?
— Наистина е дребна работа, госпожице. Ще помоля Женевиев да ви предаде един лек мехлем от аптечката и до утре няма да остане следа — промълви докторът равнодушно.
Щом се чуха тези успокоителни думи, сгърченото от яд и напрежение лице на Рене просветля и доби обичайния си израз.
— Благодаря, докторе — само рече тя и бързо излезе. — Какво става със сестра ми? — намеси се Жана. — Отдавна не бях я виждала такава. Стори ми се много ядосана.
— Сигурно се е притеснила — тези изгаряния не са опасни, но са доста болезнени. Бързо ще й мине и ще се успокои — обърна се към нея Максим. — Драги графе — след минута рече той на Раул. — Женевиев ще ми трябва за около час. Моля ви, през това време не напускайте стаята на Жана и се погрижете нищо да не докосва устните й, тя не бива да пие никакви течности, нито лекарства.
— Бъдете спокоен, докторе — отвърна Раул, — ще изпълня точно вашите изисквания.
Жана се унесе в спокоен, отморителен сън.
XIV
След като приготви нова доза от лекарството заедно с Женевиев, Максим се затвори в стаята си, взе късче червен восък и го доближи до запалената свещ. Стоически капна малко от него върху дланта си, след миг хладнокръвно свали застиналите капки.
Изгарянето нямаше нищо общо с петната, които беше забелязал върху пръстите на Рене. След това докторът огледа показалеца си, с който бе докоснал засъхналата капка върху нареза на млечката. Тъмното петно беше съвсем същото като ивиците, явно предизвикани по пръстите на девойката от пролятото лекарство за Жана.
— Този опит ме убеждава напълно — избъбри Максим на себе си. — Растителната отрова е оставила ясни следи… При това тя сама се издаде, като изпусна чашката. Рене трови сестра си! Защо мрази толкова силно клетото дете? Ще се побъркам!
Докторът седна в креслото и стисна главата си с длани. След малко обаче се овладя и излезе да потърси Женевиев, като я покани да дойде с него в стаята му.
— Женевиев — подхвана той, — вие свалихте завеса от очите ми… Искам да ви благодаря, мила приятелко, от сърце и душа!
— Заслугата ми не е особено голяма — промълви скромно Женевиев, — защото се досетих за престъплението, но съм безсилна да открия кой е престъпникът.
— Всичко вече е ясно, няма повече загадки — възрази Максим. — Престъпникът е… жена.
— Как е възможно? — възрази учудено Женевиев. — Никой освен мен и госпожица Рене… Възможно ли е госпожицата…? Не, не мога да си помисля дори!
Младият доктор помълча, сетне проговори бавно:
— Напълно е сигурно… Отровителката е нейната сестра…
Докторът й разказа наблюденията си, посочи й няколкото петна от горещ восък върху дланта си и потвърди, че съмнения няма.
— Убедихте ли се вече? — попита накрая той.
— Да вървим! — рече само Женевиев и се запъти към вратата.
— Чакайте, къде искате да идете? — спря я той.
— Как къде? Нима не знаете! Искам да отида при господаря! Да му викна: Ето коя е отровителката! Арестувайте я! Осъдете я! Отмъстете за мъките на милата ми господарка! Господин Максим, губим време, а отровата действува! Елате с мен!
Максим с голямо усилие успя да я заведе до креслото и отново я накара да седне.