— Но селският живот е приятен само през лятото! — възкликна огорчена маркизата.
— Бъдете сигурна, че няма да ви карам да живеете тук, нито в Орлеан — отвърна усмихнат маркизът. — Ако нямате нищо против, ще прекараме зимата в Италия.
Тази магична дума веднага ободри Лазарин, която познаваше само няколко френски курорта.
— В Италия ли? — повтори тя. — Във Флоренция или във Венеция?
— А също и в Рим и Милано. Ще отидем, където пожелаете, и ще останем там, докато ви е приятно. Приемате ли подобно пътешествие?
— На драго сърце! — отвърна младата жена. — Вие сте най-добрият съпруг! Кога ще заминем?
— Можем да тръгнем веднага, но тъй като трябва все пак да се приготвим, смятам да отложим за следващата седмица.
— Чудесно!
— Помислете за багажа си, вземете повече хубави тоалети, защото ще ни канят навсякъде.
Робер писа на Жул Льору и го покани да прекара един ден в замъка заедно с дъщерите си. Когато Льору узна за предстоящото пътуване на маркиза и маркизата, той попита зет си:
— Не смятате ли, че Лазарин ще скучае далеч от родината, без семейството си? Че ще има нужда от близка приятелка?
— Мисля, че няма да я оставя сама нито за миг… Но какво имате предвид?
— Може би не ще е лошо да вземете и Рене, втората ми дъщеря, за да й прави компания.
— Да, разбира се, и се надявам, че Лазарин ще остане много доволна.
След като се споразумяха, Льору отиде при Лазарин.
— Чуй, трябва да ти направя едно предложение. Моля те, приеми го. Не обичаш твърде Рене, която, откровено казано, ти завижда, но все пак ти е сестра… Побърква се от скука във Вертфейл. Тук никога не ще си намери съпруг! Ти можеш да й помогнеш. Вземи я със себе си в Италия, помогни й, въведи я във висшето общество! Ти си знатна дама, а Рене е хубава… Нали ще направиш това, Лазарин?
Маркизата се замисли.
Да, тя не обичаше Рене и никак не бе й приятна перспективата да я вижда непрестанно до себе си, но мисълта да покровителства завистливата девойка доста силно ласкаеше самолюбието й. Рене напълно ще зависи от нея! Лазарин реши бързо и каза:
— Съгласна съм, татко, ще изпълня вашето желание, стига моят съпруг да приеме.
— Тогава всичко е наред — възкликна Жул Льору, — говорих вече с него и той няма нищо против. Ще кажа на Рене да те прегърне и да те разцелува!
— Недейте, татко — усмихната го възпря Лазарин. — Когато сестра ми ме целува, зная, че й се иска да ме удуши. Не я подлагайте на такова изкушение.
XXX
В началото на следващата седмица Жул Льору остана във Вертфейл само с Жана. Той постепенно си бе възвърнал интереса към живота, отново се бе почувствувал предишния щастлив егоист, който не познаваше несполуки. „Лазарин прекрасно се нареди — си мислеше той, — парите, които трябваше да дам за зестра, си останаха в ръцете ми. Дано омъжат сега и Рене за някой милионер, за когото зестра от стотина хиляди франка би била без значение. Остана ми Жана… Но тя е толкова чудесен малък ангел, който винаги от всичко е доволен, усмихнат… Никога не е имало друго дете, което тъй малко да обременява родителите си! Значи всичките ми дъщери са щастливи или ще бъдат щастливи, затова е време да помисля за себе си. Не мога да се затворя тук само на петдесет и шест години! Трябва отново да видя парижките булеварди, да стисна ръцете на старите си приятели… Ще си дам отпуск от един месец!“
Щом взе това решение, Льору писа на принц дьо Кастел Виван, за да извести за пристигането си, и го помоли да му ангажира две стаи в Грандхотела, писа и на шивача си да му ушие няколко костюма.
Оставаше само да предупреди Жана.
— Мило дете, ти не скучаеш тук, нали?
— Добре знаете, татко — отвърна учудена младата девойка, — че в речника ми няма такава дума… Освен това знаете, че обожавам селския живот и че тук ми харесва повече, от където и да било.
— Ами ако и аз замина?
Жана вдигна поглед към баща си.
— Нима ще заминете? — попита тя. — И ще ме оставите тук сама?
— Налага се — отвърна престорено натъжен баща й, — неотложна работа ме вика в Париж.
— А аз си мислех, че вече сте приключили с всички делови въпроси! Но щом е необходимо… ще се примиря. Само че не ме оставяйте задълго.
— Ще отсъствам най-много три седмици, не повече.
— А кога смятате да заминете, татко?
— След два-три дни, когато получа необходимите отговори на писмата си.
Отговорите не закъсняха. Шивачът съобщаваше на господин Льору, че поръчките му са изпълнени. Принцът одобряваше намерението на приятеля си да приключи с дългите пости и му известяваше номера на стаята, която му бе запазил в хотела.