Когато каретата се върна от Орлеан с двамата пътници, още от пръв поглед Жана се убеди, че действителността надминава дори най-мрачните й предчувствия.
Ексбанкерът под купчина одеяла се бе свил в ъгъла на каретата, лицето му изглеждаше оловносиво, долната му устна някак безволно бе увиснала. Когато Годефроа го подкани да слезе, Льору сякаш изобщо не схващаше къде се намира и какво трябва да стори.
— Татко, мили татко — извика Жана просълзена, — целунете ме, кажете, че ме познавате!
В безжизнените очи на Льору сякаш трепна искрица, той изфъфли:
— Познавам те… мое добро дете… мила Жана…
XXXV
След пет минути ексбанкерът, като едва се движеше, стигна до спалнята си и там бе настанен в постелята сред куп възглавници и грижливо увит в многобройни одеяла. Жана, твърде неспокойна, отведе до прозореца принца и го попита:
— Моля, кажете ми откровено — какво му е на татко?
— Сили небесни! Аз винаги съм откровен с вас, мило дете… Татко ви се чувствува малко изморен, не се пази достатъчно. Бе се заловил твърде усърдно с важните си работи в Париж и сега си плаща за твърде голямото усилие. Уверявам ви обаче, че няма никаква опасност и бързо ще се съвземе.
— Но нали по-рано — продължи младата девойка — работеше много напрегнато, а никога не е изпадал в подобно състояние?
— О, има разлика! Не забравяйте, малката ми, че се бе откъснал за дълги месеци от този тежък труд и сега напрежението се оказа непосилно за него. В Париж обаче го прегледа опитен лекар и сега имаме предписанието му, което бързо ще го изправи на крака, сама ще се убедите. Лекарството му е лесно… Наредете да разбият няколко яйца с малко захар и канела, да добавят към тях чаша херес… Имате ли херес? Баща ви да поема по глътка от тази смес на всеки два часа. Да му сварят и силен кокоши бульон, от който да си взема по лъжица на петнайсет минути. Само след два дни моят приятел ще бъде напълно здрав и свеж!
Някогашният банкер се бе затъжил за предишния си разгулен живот и се бе мъчил да си навакса през тези шест седмици за неволното въздържание във Вертфейл. Резултатът се бе оказал печален. Озовал се отново в селската тишина, Льору полека се съвземаше и привечер дотолкова се ободри, че пожела непременно да слезе в трапезарията за вечеря.
Не щеш ли, посред вечерята, без всякакви предварителни признаци, Жул Льору промърмори нещо неразбираемо, лицето му от сиво стана мораво, очите му се изцъклиха… и той се стовари безпомощно на пода.
Годефроа, ужасен, се захвана да го пръска с вода, заразтрива слепоочията му със салфетка, натопена в оцет.
— Няма съмнение! — промърмори той. — Това е удар! Викайте бързо доктор!
Жана отведе принца до прозореца и му посочи далечината, където се съзираше камбанарията на Рансей.
— Побързайте, мили принце, доведете доктор Жиро! Принцът яхна кон, взе едно пони и се устреми към селото. Максим беше слаб ездач и за пръв път през живота му се случваше да препуска лудешки след истински спортист, но Жул Льору, бащата на милата Жана, бе в опасност и животът му може би зависеше от навременната медицинска помощ. Тази мисъл караше младия лекар да се удържа със сетни сили на седлото.
Само след половин час Годефроа и лекарят бяха вече в замъка. Според Жиро ексбанкерът бе вън от сериозна опасност. Лекарят му пусна кръв и заедно с Жана прекара нощта до леглото му.
На заранта Льору бе вече по-добре, освеженият от спокойния си сън принц го ободри усмихнат.
— Вижте само от какви случайности зависи човешкият живот — философски отбеляза болният. — Ако съдбата не бе пратила доктор Жиро да се засели в Рансей преди месец, вече да ме няма на този свят! Докторе, от този ден съм неизменно ваш пациент, докато Господ ме търпи на тази земя… Ще разчитам на вас до стогодишната си възраст. Съгласен ли сте?
Максим почтително се поклони, дълбока радост изпълни сърцето му. Вертфейл разтваряше вратите си за него; кой знае, може би Жул Льору щеше да обикне неизвестния доктор и майка му да се окаже права, когато му бе казала: „Надявай се!“
XXXVI
Беше краят на февруари. Маркизът, съпругата му и Рене за четири месеца обиколиха почти цяла Италия, посетиха Флоренция, Торино, Рим, Неапол, като оставаха за по няколко дни или няколко седмици според желанието на Лазарин, на която принадлежеше решаващата дума.
Постоянните празненства и приеми много допадаха на Лазарин, макар че дълбоко в себе си тя би предпочела да е в Париж; това обаче не пречеше на младата жена да се забавлява добре с италианските си обожатели.