— Позволете, госпожо маркизо, да прегледам предварително завещанието, за да не направя грешки при четенето, което би ми било много досадно.
Лазарин кимна мълчаливо и нотариусът зачете на ум. Младата жена твърде скоро се обезпокои, като забеляза, че лицето на Жомар изразява все по-силно учудване. „Какво може да означава това? — се запита Лазарин. — Колко ли са странни и неочаквани положенията в завещанието, за да го изумят!“
Нотариусът прекъсна четенето и вдигна глава.
— Госпожо маркизо — рече той някак потиснато, готов съм да изпълня задължението си и да ви прочета това завещание, ако благоволите да ме изслушате.
— Слушам ви, уважаеми господине — отвърна Лазарин, обзета от странно, мъчително предчувствие.
XLVII
Нотариусът подхвана:
„Замъкът дьо ла Тур дю Роа, 12 октомври 1873 година. Това завещание изразява свободната ми воля. Днес, на дванайсети октомври 1873 г., при здрав разум и добро здраве, като живях досега по възможност почтено и изпълнявах задълженията си на благородник и християнин, връчвам душата си на Бога и правя следните последни разпореждания.
Ако в неизвестния час на смъртта си оставя от своя брак едно или повече деца, маркиза дьо ла Тур дю Роа, която се надявам да бъде благоразумна настойничка на детето или на няколкото деца, получава правото на безконтролен доход от цялото ми имущество до деня, когато децата пораснат и получат в наследство всичко, което притежавам. Но и в този случай за маркизата остава една трета от всички приходи от имуществото, която тя има право да ползува до края на живота си.
Ако обаче се спомина, без да оставя потомство, тогава, поради желанието ми името, запазено достойно от деди и прадеди, да бъде увенчано и от богатство, и тъй като във Франция съществува и друг клон на нашия род, аз оставям цялото си имущество на представителя на моя род по тази линия, на граф Максимилиан дьо ла Тур дю Роа, когото познавам като почтен човек и който има трима сина.
Това цялостно предаване се ограничава от следните условия.
Първо. На моята вдовица, маркиза дьо ла Тур дю Роа, се предоставя пожизненото ползване на замъка дьо ла Тур дю Роа и на парка — имам предвид извънградската си резиденция.
Второ. Разноските за поддържането на замъка и на парка трябва да се предоставят от наследника на моето имущество, като необходимите суми в началото на всяка година трябва да се внасят в кантората на господин нотариуса Жомар или на неговия приемник.
Определям за известител на волята си господин Жомар и го моля като спомен за мен да присъедини към своята колекция две картини от италиански майстори по негов избор от тези, които се намират в моята спалня в градския ми замък.“
— Следва подписът на маркиза — каза нотариусът. — На други листове, приложени към завещанието, подробно е описано цялото имущество с пълната му оценка, а също е изброено какво завещава на слугите и на някои свои познати и приятели. Да ви прочета ли и това, госпожо маркизо?
— За какво ми е? — едва можа да продума маркизата. Тя се почувствува смазана, унищожена. Нямаше сили дори да се възмути. Бъдещето й се очерта съвсем ясно… За някой друг това би означавало богато съществуване, но за нея бе истинска мизерия.
Нотариусът се трогна от дълбокото униние, толкова ясно изписано върху лицето на клетата жена.
— Разбира се, госпожо — подхвана той, — не бях очаквал толкова сурово отношение към вас и не мога да си обясня причините, които са го накарали да напише такова завещание… Но не бързайте да се отчайвате; сигурна ли сте, че всяка надежда е изгубена?
— Не ви разбирам… — прошепна маркизата, като вдигна безжизнен поглед към нотариуса.
— Този, когото оплакваме, не беше жертва на продължителна болест. Той умря, здрав и силен… и ви обичаше, госпожо…
— Подигравате ли се? Явно изобщо не ме е обичал! — извика маркизата. — Това завещание изразява такава омраза!
— И все пак твърдя, че ви боготвореше. Днес на пръв поглед богатството се изплъзва от вас, но кой знае дали няма да ви го върне детето, което може да се роди след смъртта на баща си. Съгласен съм, че такива случаи не са чести, но съществуват… дори мога да ви посоча примери. Подобно нещо е предвидено и от закона. Ето, в Сборника от закони, том V, глава 8-а, член 228-и: ако в минутата на смъртта сте в състояние на бременност, детето, родило се в продължение на двеста деветдесет и девет дни от смъртта на моя скъп клиент, ще възстанови правата ви за пълно владеене в продължение на двайсет и една година, до навършване на пълнолетие на детето, и пожизнено ползване на една трета от доходите.